Прокофиев изсипал лед на Меркурий

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA
Антония Михайлова

Сондата MESSENGER за първи път видя лед на повърхността на най-близката до Слънцето планета.

Първият кратер на Меркурий, където е открит лед, носи името на известния съветски композитор Сергей Прокофиев. Учените са доказали, че на мъртвата планета има места, където замръзнала вода се намира направо на повърхността.

Меркурий е най-близката до Слънцето планета и затова е поднесла на астрономите неочаквана изненада. В продължение на дълги години сигурността в прекалено горещите условия на Меркурий не давала и повод на учените да мислят, че на тази планета може да съществуват вода, лед и още повече – живот.

Още – днес е известно, че температурата там може да достигне 427 градуса по Целзий, макар че на нощната страна тя се спуска до минус 180 градуса.

Но не всичко е толкова безрадостно в този нагорещен свят, както показват радиолокационни изследвания на Меркурий, изпълнени на 70-метровата антена Голдстоун в САЩ още преди двадесет години. Учените са открили, че в полярните области на планетата радиовълните се отразяват по-добре, отколкото в други части, и най-правдоподобно обяснение на това може да е лед на повърхността.

Изследователите обърнали специално внимание на кратерите, чието дъно никога не се осветява от Слънцето.

Така учените се надявали да разгледат нещо подобно с камерите на сондата MESSENGER (MErcury Surface, Space ENvironment, GEochemistry, and Ranging), която вече няколко години доста успешно изучава планетата. Преди няколко години догадката, изказана през 90-те години, била потвърдена – в полярните области на Меркурий присъствието на вода било доказано с неутронна спектрометрия, топлинно моделиране и инфрачервена рефлектометрия.

„Но освен потвърждение на по-рано изказаната хипотеза може да се разбере още много, като се разгледат отлаганията“, казва Нанси Чабът, която се занимава с анализ на изображенията от сондата.

Като се започне от 2012 година, учените методично фотографират сенчестите кратери в полярните области на Меркурий. Независимо от тъмнината вътре в тях, астрономите успели да надникнат на дъното им, обработвайки снимки, върху които е попаднала слаба светлина, отразена от краищата на кратерите.

Така учените успели да изследват най-големия кратер на Северния полюс – Прокофиев (наречен в честна съветския композитор). „Тези изображения показаха обширни области с определени отражателни свойства. Те са интерпретирани като покрити с лед места с кратерирана структура“, разказва Чабът. Това говори, че ледът в кратера се е озовал там сравнително скоро.

Воден лед присъства и в други кратери – например в кратера Кандински (наречен в чест на руския художник от XIX–XX в.), но там той е „покрит от тънък слой тъмен материал, който вероятно се състои от богати на органични вещества съставки“.

В такива места тези тъмни отлагания имат ясни граници. „Това се оказа удивително, тъй като сочи, че летливите отлагания на меркурианските полюси са геоложки млади“, пояснява Чабът.

Главен въпрос за учените сега е времето на появата на водата в тези кратери – дали тя се е появила преди милиарди години, или съвсем скоро.

„Оценката на възрастта на тези отлагания ще даде възможност да се разбере как водата е попаднала на всички други планети от земната група“, смята изследователката. Характерът на тези отлагания навява учените на мисълта за втората версия – ледът е попаднал там относително скоро, или протича постоянен процес на обновяване на леда на дъното на кратера.

Бъдещият анализ трябва да хвърли светлина върху това, защо на повърхността на меркурианските кратери ледът присъства, а на аналогични, вечно сенчести кратери на Луната той не се вижда.

Работата на учените е публикувана в сп. Geology.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори