На 20 март настъпва пролетното равноденствие. Това събитие обаче не е точно това, което повечето хора си представят.

Всъщност не става дума просто за ден, в който денят и нощта се изравняват по продължителност, а за конкретен астрономически момент, който може да бъде определен с точност до секунда. Кога точно ще се случи той?

Мартенското равноденствие

На 20 март в 16:46 ч. Слънцето ще пресече небесния екватор. При това то ще премине от Южното в Северното полукълбо.

Това означава, че в Северното полукълбо ще настъпи пролетно равноденствие, а в Южното – есенно.

На пръв поглед, защо е нужно такова усложнение?

Всички знаят, че равноденствието е моментът, когато светлата част на денонощието е равна на тъмната. Започвайки от зимното слънцестоене, когато нощта е била най-дълга, денят постепенно се е удължавал, докато достигне това състояние.

След него той ще стане по-дълъг от нощта и това ще продължи до лятното слънцестоене.

В Южното полукълбо, разбира се, всичко е наобратно: там денят се скъсява и скоро ще стане по-къс от нощта.

Но защо тогава се въвежда понятието „небесен екватор“ и откъде идва точното време на събитието, ако за установяването му е нужно да се измери цялата продължителност на деня?

Колко продължава светлата част на деня?

Обяснението трябва да започне с факта, че на 20 март продължителността на деня например в София ще бъде 12 часа и 9 минути. И това е напълно нормално.

Изключително рядко се случва по време на равноденствие продължителността на светлата част на денонощието да е точно 12 часа.

В крайна сметка, за едно денонощие в нашите географски ширини продължителността на деня се променя с около 4 минути, което означава, че точното съвпадение може да бъде само случайно.

В действителност обаче нещата са още по-сложни. Продължителността на деня по време на равноденствие е различна за различните точки на планетата и дори за едно и също място в различни години.

Колебанията в продължителността на деня се обясняват сравнително лесно.

Едно пълно завъртане на Земята около Слънцето трае 365 дни, 5 часа, 48 минути и 34,5 секунди.

В същото време ние условно приемаме, че годината е 365 дни и добавяме един ден във високосните години. Именно това води до малките разлики.

Що се отнася до това, че продължителността на деня по време на едно и също равноденствие може да се различава на различни места, факторите за това са поне три.

Първият е, че Земята не е идеална сфера – тя е сплескана при полюсите и има неравна повърхност.

Затова с приближаването към полюсите продължителността на деня по време на равноденствие леко намалява.

Това обаче не може да се сравни с ефекта, ако се намирате в тясна долина.

Обратно, ако се изкачите на планина, денят ще се удължи, тъй като хоризонтът ще бъде малко по-далеч.

Този ефект обаче не би бил толкова забележим, ако не съществуваше и пречупването на светлината в земната атмосфера.

Газовата обвивка на нашата планета действа като леща.

Благодарение на нея виждаме слънчевите лъчи дори когато правата линия, свързваща очите ни със светилото, би трябвало да минава под земната повърхност.

Третият фактор е свързан с начина, по който определяме понятието „светъл ден“.

Обикновено това е интервалът от време между момента, в който ръбът на Слънцето се покаже над хоризонта, и секундата, в която то напълно се скрие зад него.

Времето за пълно изгряване и залязване на слънчевия диск обаче е няколко минути, особено в по-високите географски ширини. Тези минути също се добавят към светлата част на денонощието, удължавайки я.

„Пълзящото“ равноденствие

В астрономията моментът на пролетното равноденствие има огромно значение, тъй като бележи началото на астрономическата пролет.

Именно затова учените са взели предвид всички гореспоменати фактори и са стигнали до определението на това явление като пресичане на небесния екватор от Слънцето.

За разлика от изгрева и залеза, този момент не зависи от местоположението на наблюдателя. Затова той може да бъде изчислен предварително и получената стойност е валидна за цялата Земя.

Разбира се, има места, където в този момент Слънцето изобщо няма да е на небето, защото там ще бъде нощ.

Отделно трябва да се спомене връзката на равноденствието със зодиакалните съзвездия.

Тъй като по дефиниция те са съзвездията, през които преминава еклиптиката, точките на равноденствията и слънцестоенетата винаги се намират в някое от тях.

Именно точката на пролетното равноденствие (за Северното полукълбо) в момента се намира в съзвездието Риби.

За нейното обозначаване обаче често се използва знакът на Овен. Причината за това е историческа традиция, формирала се преди две хиляди години, когато тази точка действително се е намирала в това съзвездие.

Оттогава обаче позицията му значително се е изместила поради прецесията на земната ос.

Важно е да се отбележи, че пролетното равноденствие непрекъснато се мести спрямо зодиакалните знаци.

Очаква се около 2448 г. то да настъпва, когато Слънцето се намира в знака Водолей. След приблизително 25 700 години равноденствието ще завърши пълен кръг и отново ще се окаже в знака Риби.

Въпреки това трябва да се знае, че позицията му спрямо сезоните на Земята остава непроменена. То винаги ще бележи първия месец на пролетта в Северното полукълбо.

Единствената промяна ще бъде в съзвездията, които се виждат на небето по това време.