Една от причините за развитието на болестта на Алцхаймер може да е блокирането на специални канали в мозъчните съдове, чрез които се извежда белтъчният „отпадък“.
Тяхното повторно отваряне и промиване на мозъка може да избави пациентите от тази болест, пишат ирландски медици в сп. Science Advances.
Смята се, че Алцхаймер се предизвиква от натрупването на патогенно вещество в невроните – белтъка бета-амилоид. Той се образува от „изрезки“ на белтъка APP, който участва в процесите на ремонт на увредените неврони и формирането на връзки между тях.
Нарушенията в преработката и унищожаването на този белтък водят до появата на бета-амилоидни плаки и унищожаването на нервни клетки. Наскоро учените са изяснили, че болестта на Алцхаймер може да е заразна.
Джеймс Кини (James Keaney) от Тринити колидж в Дъблин (Ирландия) и колегите му открили още една потенциална причина за развитието на тази болест и начин за нейното лечение, като изучавали структурата на мозъка в главите на няколко хора, починали от Алцхаймер, а също провели експерименти на гризачи.
Нашият мозък е изолиран от целия останал организъм от така наречената хематоенцефална бариера – плътен слой от специални клетки астроцити, заобикалящ всички кръвоносни съдове на мозъка и не пропускащ в него нищо освен кислород и хранителни вещества.
Както обясняват учените, тази бариера не се явява монолитна стена, а набор от своеобразни клетки – „тухли“, между които има неголеми канали, така наречените плътни контакти. Те представляват стени от две съседни клетки, съединени помежду си от молекулите на два специални белтъка – клаудин и окклудин.
© James Keaney
В нормално състояние тези канали са блокирани и през тях не могат да проникнат дори най-малките молекули, но при необходимост те могат да бъдат отворени. Както показали опитите, тези канали играят важна роля в борбата на мозъчните клетки с бета-амилоида.
Например, когато учените въвели разтвор от този белтък в мозъка на здрави гризачи, ширината на „плътните контакти“ се увеличавала, което позволявало на белтъчните плаки да напуснат мозъка и да отидат в кръвоносната система, където ги унищожавали имунните клетки.
Това се случвало, тъй като присъствието на „изрезки“ на белтъка АРР карало клетките на хематоенцефалната бариера да престанат да произвеждат клаудини и окклодини, в резултат на което каналите се отваряли и започвали да пропускат по-големи частици „белтъчен боклук“ от нервните тъкани.
„Подобно „промиване“ на мозъка, очевидно, не протича в съдовете на мишки и хора, страдащи от Алцхаймер, в резултат на което бета-амилоидът постепенно се натрупва в нервните тъкани и унищожава невроните, постепенно лишавайки човека от памет и живот.
Въпросната система за самопочистване на мозъка, както се надяват учените, може принципно да се използва за „избутване“ на антитела, неутрализиращи плаките от бета-амилоид, през хематоенцефалната бариера, което ще позволи да се почиства мозъкът на болните от белтъчния боклук.
Освен това принудителната активация на тези канали сама по себе си може да помогне на хора, страдащи от Алцхаймер, или напълно да се избавят от нея, или да забавят нейното развитие, заключават учените.
