Япет – третият по големина спътник на Сатурн – е доста голямо тяло, около 1500 км. Но не става въпрос за размерите. На първо място астрономите са впечатлени от неговия странен планински хребет, протягащ се по екватора.
И така, това е най-високата планинска верига в Слънчевата система: нейната ширина и височина достигат 20 км, а дължината ѝ – 1300 км. За тяло, 30 пъти по-леко от Луната, такова образувание изглежда доста необичайно. И Стената на Япет винаги, от момента на нейното откриване през 2004 година, е предизвиквала интерес.
Изследователи начело с Ейми Бар от Института за изучаване на Луната и планетите (САЩ) опитали да моделират структурата на планинската верига и нейната еволюция въз основа на снимки от „Касини“. И веднага се натъкнали на трудности – да речем формата на върховете е доста странна.
При нормална геология на планината върховете не биха били такива резки и отвесни и не биха имали толкова еднообразни стръмнини, стигащи (в продължение на 20 км) до 40°. Авторите на изследването са убедени, че такива планини не биха могли да се образуват по естествен начин, с нормална геоложка активност.
Какво е това тогава? Според изследователите пръстеновидният планински хребет, опасващ Япет, е следствие от падането на повърхността му на материали от пръстени, съществували някога около Сатурновата луна.
Откровено казано, толкова голям планински хребет просто няма какво да прави на екватора на толкова малко тяло – планината на Япет е по-висока не само от земните, но и изобщо от почти всички в Слънчевата система, а веригата като цяло държи лидерството в нея.
© NASA
Друго нещо е, че пръстените може да са се образували само в резултат на доста необичайно явление – сблъсък на две големи тела близо до Япет с взаимното им унищожаване и превръщане в купчина отломки. Или при сблъсък на самия спътник с обект, който след това е напуснал региона.
Катастрофалният сблъсък просто нямало как да не формира пръстени, сходни с тези, които някога са възникнали около Земята след нейните „колизии“ с Тея и които след това са ни подарили Луната. Само че в случая с Япет резултатът не е бил появата на спътник край спътника, а по сила на особената близост на пръстените до повърхността на тялото – тяхното постепенно падне около екватора, над който те висели.
Събитието трябва да се е случило не толкова отдавна – за милиарди години нарушението в ъглите на естествените откоси биха изравнили необичайните върхове на Стената на Япет.
Резултатите от моделирането доста противоречат на гледната точка на изследователите от НАСА, които преди няколко години заявили, че признаците на тектонска активност в региона на Стената противоречат на външния произход на тази уникална структура.
„Неестественият“ ъгъл на естествения откос не може да се обясни дори със сравнителната младост на хребета – кратерите сочат, че тази планинска верига е вече на милиони години.
© ESA
В същото време ъгълът на естествения откос е доста мощен аргумент, който наистина трудно се опровергава от геологична гледна точка. Освен това „падането“ па пръстена до известна степен поставя под съмнение рядкостта на сблъсъци на големи небесни тела в Слънчевата система.
Отначало, при раждането на хипотезата за сблъсък между Земята и Тея, предизвикал образуването на Луната, се смятало, че това е едва ли не уникално събитие. Но оттогава е станало ясно, че по подобен начин около Плутон се е формирал Харон, а сега подобен титаничен сблъсък се предполага и в историята на Япет.
Отчет за изследването ще бъде публикуван в сп. Icarus, а с достъпната му версия можете да се запознаете тук.
