Марсианските метеорити, срещащи се на Земята изключително рядко, разказали на учените за мокрото минало на съседната планета.
За да разкрием тайните на далечното минало и еволюцията на Марс, далеч не е задължително да оборудваме скъпоструващи космически експедиции и да покриваме планетата с марсоходи.
Това доказали учени под ръководството на Хитер Франц, бивш професор от университета в Мериленд, който сега влиза в екипа на управление на марсохода Curiosity. Управлението на сложната машина, пълзяща по повърхността на друга планета, не му попречило да проведе напълно земно изследване, посветено на анализа на изключително редки находки, направени на Земята.
От повече от 60 000 метеорита, откривани някога на Земята, едва 69 се отнасят от учените към марсианските.
Астрономите смятат, че метеоритите, които са попаднали на Земята, представляват образци от марсианските породи, изхвърлени в космическото пространство при удар на астероид или комета по повърхността на Марс. В сътрудничество с геолози Франц успял да изследва сярата на 40 от 69-те марсиански камъка – най-мащабното по рода си изследване.
Възрастта на най-древния метеорит е 4,1 млрд. години, той е бил изхвърлен във времената, когато Слънчевата система е била съвсем млада. „Най-свежият“ метеорит е напуснал Марс преди 200–500 млн. години.
Сравнителният анализ на марсианските метеорити с различна възраст дава възможност да се разбере как се е променял с времето съставът на марсианската атмосфера, а оттам – да се оцени може ли на тази планета някога да е съществувал живот.
И на Марс, и на Земята има необходимите за живот химични вещества, но днес условията на Марс – суха повърхност, ниски температури, силно космическо лъчение – не са подходящи за живот. Някои геоложки особености на Червената планета сочат, че те са формирани в далечното минало именно от вода, а това значи, че условията на Марс някога са били по-щадящи.
Учените не знаят какво е помагало на водата да се съхрани върху повърхността на Марс, но е възможно своята роля да са изиграли парникови газове, образуващи се благодарение на вулкани.
Според учените сярата, която е в излишък на Марс, може да е била този парников газ, който е помогнал да се нагрее планетата и дори да е бил източник на храна за микроби. Именно затова учените са съсредоточили вниманието си върху изучаването на серните съединения в марсианските метеорити на Земята.
Сярата в марсианските метеорити преди е влизала в състава на магмата, изхвърлена на повърхността на Марс при изригване на вулкани. Освен това вулканите са изхвърляли серен диоксид в атмосферата, където неговите молекули са поглъщали светлината, съединявали са се с други молекули и са слягали на повърхността.
В природата сярата се среща във вид на четири стабилни изотопа, в химичен смисъл тя е доста активна и различните изотопи участват в различни химични процеси. Измервайки съдържанието на изотопите, учените могат да кажат кое серно съединение се е образувало дълбоко под повърхността на Марс, в атмосферата или е било продукт на жизнена дейност на организми.
Използвайки усъвършенствани методи за анализ, геолозите са изяснили, че част от сярата в метеоритите е била образувана в резултат на фотохимични процеси в атмосферата, след това е паднала на повърхността, влязла е в състава на магмата и впоследствие във вид на метеорити е попаднала на Земята.
Освен това изотопният състав на образците изключва възможността от образуване на серни съединения от микроорганизми. И главното – химичните реакции, в които е встъпвала сярата в древната атмосфера на Марс, се различават от тези, които са протичали в хода на бурното геоложко минало на Земята.
Учените смятат, че скоро след формирането на Слънчевата система голяма част от атмосферата на Марс е била загубена. Затова днес на планетата е прекалено студено за съществуване на вода.
„Нашето изучаване на сярата в марсианските метеорити наложи ограничение на възможния състав на атмосферата, тъй като наблюдаваната концентрация на изотопи сочи за определен тип фотохимична активност на Марс, различна от тази, която е имала място на младата Земя“, пояснява Франц в статия, публикувана в сп. Nature.
Периодите, в които в марсианската атмосфера е имало повишено съдържание на серен диоксид, могат да обяснят видимите днес на повърхността на планетата пресъхнали езера, корита на реки и други следи от по-мокро минало.
Учените не изключват, че в тази благодатна епоха на планетата може да е имало и живот.
