Никой на Земята не обича да пътува дълго, без да има някаква основателна причина. Но има една птица – Brachyramphus marmoratus, която прелита 8 000 километра през северната част на Тихия океан и след това се връща. Учените не знаят каква е ползата за птиците от този невероятно дълъг полет.
Повечето прелетни птици изминават големи разстояния от север на юг и обратно, за да прекарат тежките зими на места с по-топъл климат. Някои птици пътуват от изток на запад в търсене на повече храна.
Но Brachyramphus marmoratus е уникална по рода си. Тя прекосява целия Тих океан, а през целият ѝ път климатът не се променя значително. Някои от птиците се размножават в Канада, а след това прекарват зимата в Япония, Китай или Корея. Това е единственият пернат вид, който преминава през цялото протежение на Тихия океан.
„Това е една голяма мистерия“, казва Тони Гастън (Tony Gaston) от Националния център за изследване на дивата природа. „Това е доста дълъг път, а няма ясна причина защо го изминават.“
За да изследват миграцията на тези интересни птици, Гастън и колегите му използвали геолокатори. Резултатите показали, че птиците се придвижват от Канада до Япония от юли до ноември. „Не съм запознат с друг вид птици, който да преминава толкова огромно разстояние от изток на запад. Особено при условие, че климатичните условия и хранителните запаси са подобни и на двете места.“
Става още по-странно – през месец февруари птиците поемат по обратния път, като този път пристигат в Канада само за месец. Това означава, че е трябвало да преминават по 270 километра на ден, което се равнява на поне 4-5 часа непрекъснато летене. Гастън и колегите му не знаят защо едното пътуване е толкова по-кратко от другото, но основната теория е свързана със загуба на оперението, която забавя скоростта на полет.
Генетични доказателства сочат, че Brachyramphus marmoratus произлиза от Азия и се е настанил в северна Америка съвсем скоро. Възможно е птиците да преповтарят механично пътя, по който са колонизирали северноамериканския континент. „Няма друго задоволително обяснение“, завършва Гастън.
