Докато космическата индустрия търси начини да направи полетите до Марс, Юпитер и далечните краища на Слънчевата система не само възможни, но и практични, на преден план излизат двигатели от ново поколение.

Британската компания Pulsar Fusion обяви важна стъпка в тази посока: през март 2026 г. тя е постигнала състояние на „първа плазма“ в тестовата изпускателна система на своя проект Sunbird.

Демонстрацията беше показана по време на конференцията MARS в Калифорния, а самият тест се проведе в Блечли, Великобритания.

Не става въпрос за готов термоядрен влекач или за пълноценно работещ реактор в космоса, а за ранна, но принципна демонстрация.

Инженерите са успели да създадат и задържат плазма в конструкцията на изпускателната система на Sunbird.

Според компанията в този експеримент заредените частици са били насочвани и ускорявани чрез комбинация от електрически и магнитни полета.

Като работно вещество за първоначалната серия от тестове е използван криптон – инертен газ с химичен символ Kr.

Следващият етап, според Pulsar Fusion, е измерването на реалната тяга и скоростта на изтичане на плазмата с помощта на специализирани диагностични инструменти.

Успоредно с това компанията работи с британската Агенция за атомна енергия (UKAEA) по моделиране на неутронната защита и въздействието на радиацията върху елементите на бъдещата система.

В официалната си комуникация Pulsar Fusion описва и дългосрочната концепция за междупланетен влекач с много висок специфичен импулс, комбинирана тяга и електрозахранване за мисии в далечния космос.

Засега обаче тези параметри остават заявена цел, а не потвърдени летателни характеристики.

Как работи технологията?

Идеята е следната: газ се преобразува в плазма – изключително горещо, заредено състояние на материята.

След това електрически и магнитни полета изтласкват тези заредени частици в една посока. Съгласно закона за запазване на импулса, апаратът получава тласък в противоположната посока.

В случая със Sunbird компанията е демонстрирала именно основната стъпка – създаването и контрола на плазма в изпускателната система, което е основата на бъдещия двигател, а не готов космически влекач.

Защо това е важно?

За космическата наука подобни системи са интересни, защото високият специфичен импулс потенциално позволява или да се намали масата на горивото, или по-бързо да се доставят научни апарати до далечни цели.

НАСА подчертава, че електрическата тяга е особено перспективна след излизане на орбита и за мисии в дълбокия космос.

Pulsar Fusion вижда Sunbird като система, която може да съчетава тяга и електрозахранване за полезния товар.

Това означава повече свобода за тежки научни инструменти, мощни радари, комуникационни системи и продължителни междупланетни експедиции.