Астрономите предполагат, че в нашата галактика Млечен път може да има трилиони блуждаещи планети – „скитници“, които не са гравитационно свързани с никоя звезда.

С тях обаче е свързана мистерия, която учените все още не могат да разрешат.

Блуждаещите планети, известни още като свободно носещи се планети, са клас обекти, които не са гравитационно обвързани със звезда и се движат свободно в Космоса.

Някои от тях имат маса, по-малка от тази на Юпитер, докато други са по-масивни.

Между тези два диапазона обаче са открити съвсем малко такива планети.

Тази така наречена „пустиня на Айнщайн“ озадачава учените, но авторите на ново изследване, публикувано в списание Science, предлагат вероятно обяснение, пише IFLScience.

Планетите скитници

Първата планета извън Слънчевата система, или екзопланета, е открита през 1992 г., като се оказва, че тя обикаля около пулсар.

През 1995 г. астрономите за първи път откриват екзопланета, която се върти около обикновена звезда.

Към днешна дата са известни над 6000 екзопланети, но всички те са гравитационно свързани със своите звезди.

През 2000 г. за първи път е открита планета скитник, която се движи свободно из нашата галактика. Оттогава са открити само няколкостотин такива обекта, въпреки че според оценките в Млечния път може да има трилиони.

Екзопланетите обикновено се откриват чрез различни методи.

Най-често астрономите ги забелязват, когато преминават пред своите звезди и закриват част от светлината им, или когато гравитацията им кара звездата да се „клати“.

Няколко десетки екзопланети са открити и чрез гравитационна леща. Според теорията на относителността на Айнщайн всяка маса изкривява тъканта на пространство-времето и светлината със своята гравитация, като изкривяването е по-силно при по-голяма маса.

Когато блуждаещата планета премине пред далечна звезда, нейната гравитация изкривява и усилва светлината на звездата, което позволява нейното откриване.

„Пустинята на Айнщайн“

Една от загадките, свързани с тези планети, е наречена „пустинята на Айнщайн“. Наречена е така на учения, предсказал ефекта на гравитационната леща.

Астрономите са наблюдавали множество събития на гравитационна леща, причинени от планети скитници с малка маса (по-малка от тази на Юпитер), и по-малко събития, причинени от обекти с голяма маса (по-голяма от тази на Юпитер).

Експертите обаче са открили съвсем малко планети скитници, чиято маса е в диапазона между тези две крайности. Така се оформя мистериозната „пустиня“.

Авторите на новото изследване са попаднали на нова блуждаеща планета с маса, близка до тази на Юпитер, която се намира именно в „пустинята на Айнщайн“.

Учените предполагат, че подобно на други такива обекти, тя е била изхвърлена от своята система в резултат на динамични процеси, като например влиянието на съседни планети или преминаваща наблизо звезда.

Въпреки това остава неясно защо съществува „пустинята на Айнщайн“.