Причината за хормоналната „неуязвимост“ на рака на гърдата е в сиянието на Луната и светлините на нощните лампи, изясниха онколози.
Онколозите случайно разкриха причината за свръхвисоката устойчивост на рака на гърдата към химиотерапия – оказва се, че светлината на Луната и нощните лампи пречат на мозъка да изработва хормона мелатонин, който в тъмното изключва защитните механизми на раковите клетки и ги въвежда в „спящ режим“.
Статията с изводите от изследванията с мишки и варианти за клинично приложение на това откритие в медицинската практика е публикувана в сп. Cancer Research.
„Още не сме определили колко силна трябва да е тази светлина и колко време се изисква, за да се потисне производството на мелатонин в мозъка на човека през нощта и да стане туморът неуязвим. И все пак смятаме, че за стартирането на тази реакция е достатъчна светлината, която попада в спалнята през прозореца от нощното осветление или сиянието на Луната. Сега провеждаме изследвания, които ще ни помогнат да намерим отговор на този въпрос“, разказва Стивън Хил от Тюлейн юнивърсити в Ню Орлиънс (САЩ).
Хил и над десет други учени се опитали да открият отговор на една от главните загадки в онкологията – защо ракът на гърдата практически е неуязвим за действието на дори големи дози химиотерапия. Според статистиката на Световната здравна организация повече от 500 000 жени умират от рак на гърдата всяка година и броят на неговите жертви постоянно расте.
Често по време на лечение на рака на гърдата лекарите се сблъскват с това, че раковите клетки практически не реагират на молекулите силно действащи лекарства, блокиращи работата на женските хормони, такива като естроген, допринасящи за тяхното размножаване и разпространение. Един от тях е популярният препарат тамоксифен, който често е неефективен в клиничната практика.
Авторите на статията се опитали да открият причината за упоритостта на раковите клетки към тамоксифен, като наблюдавали нарастването на ракови тумори в организма на мишки.
Учените периодично променяли условията в клетките, където живеели животните, опитвайки се по такъв начин да разберат какви външни фактори могат да влияят на процеса на нарастване на тумора, неговото разпространение по останалите тъкани на тялото и устойчивостта му към действието на лекарствата.
В хода на тези опити Хил и колегите му съвсем случайно забелязали, че скоростта на нарастване на раковите клетки се различавала 2-3 пъти сред гризачите, живеещи в обикновени и напълно лишени от светлина клетки. Това накарало учените да смятат, че върху ръста на тумора може да влияят така наречените циркадни ритми, биоритми при човека и животните, и свързаните с тях хормони и други сигнални молекули.
Ръководени от тази идея, онколозите провели още един експеримент. Те разделили други мишки с тумори на три групи, като гризачите от първата живели в заграждения с нормален денонощен цикъл, втората част животни никога не виждали светлина, а последните обитавали в условията на нормален ден и здрач вместо нощ.
В продължение на няколко седмици учените следили нарастването на раковите клетки и наблюдавали измененията в хормоналния фон в кръвта и тъканите на мишките.
Както и очаквали изследователите, туморите в тялото на „нощните“ мишки растели няколко пъти по-бавно, отколкото при особите с нормален цикъл на ден и нощ. Абсолютната противоположност се наблюдавала при „здрачните“ животни – независимо от почти пълното отсъствие на светлина, раковите клетки в техния организъм се размножавали 2,6 пъти по-бързо, отколкото при гризачите в нормални условия.
Като сравнили съдържанието на кръвта и биопсиите от други тъкани на организма, Хил забелязал, че в кръвта на мишките от здрачните заграждения почти не съдържали молекули с хормона мелатонин, играещ важна роля в управлението на биоритмите.
Това вещество се изработва в организма на човека и животните само по време на сън и действа практически на всички тъкани на тялото, като ги превключва в „режим на сън“. Очевидно нещо подобно се случва и с раковите клетки в туморите.
„Открихме, че високите нива на мелатонин в организма през нощта „приспиват“ раковите клетки, изключвайки от тях ключовите механизми, управляващи техния растеж. Благодарение на това клетките стават уязвими за действието на тамоксифен. Но кагато светлината е включена и изработването на мелатонин е потиснато, туморът се пробужда и започва да игнорира молекулите на лекарството“, пояснява Дейвид Бласк от Тюлейн юнивърсити.
Като открили намеци за връзката между мелатонина и рака на гърдата, учените проверили своите догадки на практика, като добавили в храната на мишките, живеещи в „здрачните“ клетки, хапчета с този хормон, които могат да се купят практически във всяка аптека във вид на сънотворно.
Експериментът завършил успешно – мелатонинът наистина лишил раковите клетки от неуязвимост и върнал ефективността на тамоксифена.
„Макар че мелатонин лесно може да се купи без рецепта в аптеките, ние още не сме напреднали сериозно в изучаването на този феномен, за да препоръчваме на жените с рак на гърдата, които вземат тамоксифен, да си купят мелатонинови таблетки.
Мелатонинът се произвежда от нашия организъм в определени моменти от денонощието, основно през нощта. Приемът на мелатонинови хранителни добавки може да наруши работата на нашите биологични часовници и вътрешният цикъл на мелатонин да престане да функционира, което по парадоксален начин да върне неуязвимостта на раковите клетки“, заключава Хил.
