Експерти, изучаващи вулканичната активност в Италия, предложиха ново обяснение за произхода на Етна – най-активният вулкан в Европа.

Изследването се фокусира върху причината вулканът да продължава да изригва по няколко пъти годишно, въпреки че възрастта му надхвърля 500 000 години.

Повечето вулкани остават неактивни в продължение на години или дори десетилетия между изригванията. Това прави Етна необичаен сред големите вулканични системи.

Почти всички вулкани на Земята са свързани с един от три геоложки процеса

Първият се случва, когато тектонските плочи се раздалечават, позволявайки на горещия материал от мантията да се издигне към повърхността.

Вторият се наблюдава в зоните на субдукция, където една тектонска плоча се подпъхва под друга. А водата понижава температурата на топене на мантията, създавайки експлозивни вулкани като тези около Тихоокеанския огнен пръстен.

Третият процес е свързан с „горещи точки“ в мантията, където топлина от дълбините на Земята отслабва земната кора и образува вулканични острови като Хаваите.

Етна отдавна озадачава вулканолозите, тъй като химическият състав на магмата му наподобява тази от вулкани, свързани с горещи точки, въпреки че наблизо няма такава.

Вместо това вулканът е разположен в близост до граница на плочи и зона на субдукция, които обикновено образуват различни видове магма.

Тази необичайна комбинация може да обясни защо Етна има чести, но малки изригвания, а не редки катастрофални експлозии, което е намалило нивото на разрушения за хората, живеещи в Сицилия.

Себастиан Пиле и неговите колеги са изследвали потоците лава, образували се през дългата история на Етна. Тяхното проучване показва, че през последните 250 000 години лавата е ставала все по-алкална, което я прави по-сходна с тази, свързана с горещи точки в мантията.

Според изследователите това е доказателство, че магмата се е издигала от горната мантия.

Екипът издига хипотезата, че Етна не функционира като повечето вулкани, които често натрупват магма непосредствено преди изригване. Вместо това Етна вероятно получава постоянни малки порции магма директно от дълбините на мантията.

Движението на Африканската и Евразийската тектонски плочи изглежда изтласква магмата нагоре през пукнатини в Евразийската плоча. Тъй като Етна е разположен над гъста мрежа от разломи, магмата може да прониква през тези отвори от разстояние до 50 километра.

Изследователите свързват Етна с рядка категория вулкани, известни като „петит-спот“

Те са открити за първи път близо до Япония преди около две десетилетия.

Това са малки вулканични образувания на дъното на океана, за които се смята, че се формират, когато тектонските плочи се напукват при огъване в близост до зони на субдукция.

Новото проучване предполага, че подобен процес може да е създал и Етна, макар и в значително по-голям мащаб.

„Нашето изследване предполага, че Етна може да се е образувал по механизъм, подобен на този, който създава подводните вулкани от типа „петит-спот“. Това е неочаквано, тъй като досега подобни процеси са наблюдавани само при много малки вулканични образувания, чиято височина обикновено не надвишава няколкостотин метра. В същото време Етна е голям стратовулкан, чиято активност е започнала преди около 500 000 години и който сега се извисява на повече от 3000 метра над морското равнище“, отбелязва Пиле.

Изследователите също така смятат, че промените в скоростта на потоците лава от Етна са свързани с променящия се натиск между Африканската и Евразийската плочи.

Те описват вулкана като „пропускаща тръба за магма от зона с ниска скорост“, предполагайки, че магмата непрекъснато се изтласква нагоре през пукнатините.

Тези открития могат да подобрят научното разбиране за поведението на вулканичните системи в близост до сложни граници на плочи.