Изследователи от Масачузетската обща болница под ръководството на Джошуа Рофман (Joshua Roffman) са изяснили как допаминовите рецептори осигуряват функционирането на работната или оперативната памет в човешкия мозък.
Учените са установили, че допаминът пренасочва когнитивните ресурси за поддържане на необходимите функции на мозъка. Изследването е публикувано в изданието Science Advances.
Допаминът е невромедиатор, който осигурява взаимовръзката между невроните – не само отговаря за чувството на възнаграждение или удоволствие, но и играе роля в превключването на вниманието от един етап на когнитивната дейност към друг.
С други думи, недостигът на допамин води до затормозяване и инертност на човека. В префронталния кортекс на главния мозък допаминът формира сигнални пътища, необходими за функционирането на работната памет. Невромедиаторът се свързва със съответни белтъци – допаминовите рецептори, които предават сигнала във вътрешността на неврона.
Но в префронталната кора съществува и друга мрежа – дефолтна, която не е свързана с решаването на задачи. Когато човек решава математически изрази, дефолтната мрежа трябва да замълчи, за да се активират другите невронни схеми. Но механизмите на това превключване оставаха неизвестни.
За да решат този проблем, учените са изследвали мозъците на 100 души, които изпълнявали прости умствени задачи за тестване на работната памет. Доброволците в същото време били сканирани с позитронно-емисионна томография за анализ на синтеза на допамин, неговото освобождаване от невроните и съединенията с рецепторите.
Оказало се, че плътността на допаминовите рецептори в префронталната кора била ясно свързана с това, доколко добре са разделени дефолтната мрежа и фронтопариеталната мрежа, която участва във функционирането на работната памет.
Резултатите могат да помогнат на изследователите да разберат как прекъсванията в предаването на допаминови сигнали влияят на активността на мрежите при шизофрения и други психоневрологични разстройства.
Работната памет е форма на памет, представляваща способността в ума да се задържат фрагменти от информация, необходими за изпълнението на текущите задачи, например математически изрази или осъзнаването на сложни проблеми.
