Разкриха тайните на Великата китайска стена: Намериха скрити артефакти
Археолози откриха рядка група артефакти, свързани с военния и всекидневния живот от времето на династията Мин, в участък от Великата китайска стена близо до Пекин.
Находките са резултат от археологически проучвания, съпътстващи проекти за консервация в планинския район Хуайжоу.
Експертите са изследвали стражеви кули № 117, 118 и 119, както и прилежащите им части от стената.
По време на разкопките са намерени голямо оръдие от XVII век, тухлени отопляеми легла, строителни тухли с надписи, останки от храна, животински кости и други доказателства за бита на войниците в кулите.
Открити са над 300 артефакта, свързани с оръжия, архитектура и ежедневие
Най-значимият предмет е чугунено оръдие, датирано от 1632 г. – по време на управлението на император Чунчжън от династията Мин. Оръдието е с дължина 89,2 сантиметра, тежи около 112 килограма и е най-голямото, намирано някога в участъка Дзиенкоу.
Въпреки корозията, части от надписа върху оръдието са запазени. Според учените тези маркировки могат да помогнат на историците да проучат производството на огнестрелни оръжия от епохата Мин, системите за военно снабдяване и разпространението на артилерийски технологии между Китай и Европа.
Оръдието притежава и характеристики, свързани с така наречените оръдия „Хуни“ (в превод „оръдия на червените варвари“), които са базирани на европейски артилерийски образци, внесени в Китай през късния период на династията Мин.
Конструкцията му показва, че Дзиенкоу не е бил само символична гранична стена, а активна зона за военна отбрана, оборудвана с тежки оръжия.
Находката съответства на разположените наблизо артилерийски платформи, идентифицирани по-рано от археолозите. Това потвърждава хипотезата, че подобни оръжия са били част от стандартната отбранителна система по важните участъци на стената.
Разкопките също така помагат на изследователите да разберат по-добре как военните сили на династията Мин са организирали отбраната в сложния планински терен.
В стражева кула № 117 учените са открили стела от син камък, която датира изграждането на тази част от стената към 1573 г. Надписът предоставя важна хронология за сравнение със съседни съоръжения и за изучаване на развитието на отбранителната мрежа на Дзиенкоу.
Междувременно в стражева кула № 118 археолозите са открили най-голямото отопляемо тухлено легло, известно като „кан“, намирано някога в Дзиенкоу. В кулата е открита и пещ, което показва как войниците са оцелявали през суровите планински зими. Останките свидетелстват, че войските, разположени по стената, са готвили храна, ремонтирали са екипировката си и са живели в изолация за дълги периоди.
Едни от най-личните свидетелства идват от строителните тухли
Две от тях имат производствени маркировки, указващи теглото и препратка към „северната пещ“. Тези детайли помагат на изследователите да разберат как строителите са организирали производството и транспортирането на материали в пресечения терен.
На друга тухла е изписано ръкописно послание, за което се смята, че е оставено от работник: „Няма вино, няма почивка; три години тежък труд направиха косата ми сива“.
Изследователите са открили и растителни влакна, смесени с варовия разтвор. Тези влакна вероятно са добавяни за укрепване на строителния материал, което показва, че работниците са използвали практически инженерни методи в допълнение към имперското планиране.
На мястото на разкопките са открити също овъглени растителни останки, зърнени култури и животински кости. Някои от костите имат следи от обработка, което предполага, че войниците са приготвяли храна в гарнизона. Тези находки могат да помогнат на експертите да възстановят по-ясна представа за храненето, медицината и околната среда край стената през епохата Мин.
Откритията разкриват как войниците са защитавали границата, как работниците са организирали строителството и как общностите са оцелявали в суровите планински условия. Изследователите подчертават и важността на съчетаването на археологията с консервационните дейности, особено в уязвими участъци като Дзиенкоу, където климатичните условия и ерозията застрашават съоръжението.

