Рискован експеримент: Учен погълна древен бацил за вечен живот

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Анатолий Брушков рискува живота си заради науката. © Личен архив
Антония Михайлова

Геокриолог реши да изпитва върху себе си действието на безсмъртна бактерия, извлечена от вечния мраз.

Може пък това да е пътят към дълголетието и дори – към безсмъртието?

Анатолий Брушков е доктор на геолого-минералогичните науки и оглавява катедрата по геокриология в Московския държавен университет. Цял живот той изучава вечния мраз, който заема 65% от сушата на Русия.

Бактериите не са му пряка специалност, но преди 20 години темата за микроорганизмите така обладала учения, че просто го „поболяла“. Той изучил историята на въпроса (първите бактерии във вечния мраз били открити от руските учени още в началото на ХХ век) и организирал не една експедиция, привлякъл за идеята геронтолози и микробиолози.

През 90-те прекарал почти 5 години в микробиологичната лаборатория на университета в Хокайдо – изучавал свойствата на бактерията и се опитал да разшифрова нейната ДНК (тогава такива изследвания едва започвали).

Вечният бацил

– Открихме бактерията Bacillus F във вечния мраз в планината на мамутите в Якутия. Възрастта на микроорганизма е повече от 3 млн. години. Но бактерията беше жива – разказва ученият. – Това е парадокс, сензация! Защото времето на всички живи организми на Земята е ограничено. Съставът и биохимията на клетката сега са изучени много добре и ние прекрасно знаем как постепенно в нея се натрупват увреждания, нарушава се синтезът разрушава се ДНК.

Смята се, че това е основната причина за стареенето и смъртта на живите организми. С древните едноклетъчни от вечния мраз не се случва нищо подобно. Те не се разрушават, не стареят и не умират. Живеят повече от 3 млн. години и при това се чувстват прекрасно. Микроорганизмите бяха заобиколени с лед, но вътреклетъчната вода не беше замръзнала. Тя се оказа със 17% по-малко, отколкото в обикновените вегетативни клетки.

Бацилите се оказали не просто живи. Когато ги извадили от ледовете, те се показали супериздръжливи. Представете си – бактериите оцелели след 4-часово кипене! (В този момент ученият извадил от шкафа две бутилки коняк.)

Ето, вижте – това е обикновен коняк, той е прозрачен. А този е мътен, виждате ли? Суспензията – това са бацилите. Разбира се, в природата съществуват бактерии, които не се убиват от алкохол, но те са съвсем малко. Нашите просто не се страхуват от алкохола, те се размножават в него! С всеки ден в тази бутилка бактериите стават все повече.

– Вие така ли ги употребявате?

– Не, разбира се. (Смее се.) В такава концентрация опитите са опасни. Конякът съществува изключително заради експеримента. Употребвал съм култура в безопасна концентрация с вода.

„Близките ми се страхуваха“

Впрочем, преди да изпробва действието на бацила върху себе си, ученият съвместно с колеги провел доста експерименти с мухи дрозофили и мишки.

– Резултатите се оказаха шокиращи – продължава ученият. – При мишките след въвеждането на бактериите се повиши двигателната активност и се увеличи продължителността на живота. Това е парадокс, тъй като обикновено тези неща са несъвместими. Колкото повече енергия изгаря организмът, толкова по-малко живее той.

– Нима не се страхувахте да въведете бацила в своя организъм? Това е голям риск!

– Че от какво да се страхувам? Якутците в продължение на столетия употребяват тези бактерии. От ледовете микроорганизмите попадат в местните реки и населението пие тази вода. В Якутия има много дълголетници, независимо от лошата екология и тежките климатични условия. Кой знае, може тайната да се крие в древните бактерии, в техните уникални свойства?

– Как съпругата и децата ви се отнесоха към рискования експеримент?

– Зле. Бяха против. Страхуваха се до какво може да доведе това…

– А до какво вече е довело? Казват, че съвсем сте престанали да боледувате, подмладили сте се…

– В науката е прието да се говори за резултати само в случай че има сериозна статистика, доказателства, изводи. За влиянието на бактериите върху мухите и мишките има изследвания, те са описани в научни статии. Но за моя личен опит нямам морално право да говоря.

В края на краищата моите субективни изводи може да са неверни, да са плацебо ефект. Ако кажа, че бацилите влияят положително на човешкия организъм, хората веднага ще решат, че това е еликсир на безсмъртието. Но до еликсира е още далече. Ние знаем, че бактерията живее вечно и е много устойчива. Но защо се случва това?

Какви механизми защитават нейния геном от увреждания? Това тепърва предстои да изучим и аз се надявам, че това ще се случи в Русия, където са открити тези уникални микроорганизми. Ако разгадаем тяхната тайна, значи ще разберем и тайната на човешкото дълголетие. Бактерията може да живее вечно. Защо ние да не можем?

Аргументи и Факти

Категории на статиите:
Разни хора

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори