Рискът възпитава самоконтрола

Когато чуваме за поредните покорители на Еверест или наблюдаваме любители на екстремни спортове, нерядко се питаме: „За какво им е това?” Най-разпространеният (и доста пренебрежителен) отговор е такъв: хората покоряват планините и скачат с бънджи заради силните усещания.

Дълго време тази версия удовлетворяваше и психолозите. Но не е нужно да си професионалист, за да забележиш разликата между покоряването на планински върхове, екстремното шофиране и да речем употребата на наркотични вещества. Във всеки от случаите силните усещания, както се казва, имат място, но едва ли алпинистът, безумният шофьор и наркоманът правят това, което правят, по едни и същи мотиви.

В края на краищата въпросът с мотивацията заинтересувал и психолозите. В Journal of Personality & Social Psychology екип изследователи от университета в Бангор (Великобритания) описват как може да се различи мотивацията при различните любители на риска.

Учените разделили такива хора на две групи. Едните получават силни усещания бързо и непосредствено от това, което правят (като например тези, които скачат с парашути). Другите – например полярници или алпинисти – са принудени да мислят за хиляди дреболии, постоянно да изпълняват тежка и пипкава работа и освен това да си взаимодействат с останалите от екипа.

Тези силни усещания не падат от небето (или те не падат върху тях от небето), но такива хора според изследователите получават нещо повече – навици, които след това могат да са им полезни във всекидневния живот.

Например екстремна ситуация от втория род (арктически ледове или непристъпни скали) кара човека силно да контролира себе си, мислите си и емоциите си, да се учи правилно да оценява трудна ситуация и да търси изход от нея. Тоест полярната експедиция, грубо казано, е нещо от рода на комплексен психологически тренинг.

Изследователите обръщат внимание на това, че много хора, занимаващи се с покоряване на дивата природа, във всекидневния живот често са несдържани в емоциите, докато извън цивилизацията проявяват удивително хладнокръвие и самоконтрол. Напълно е възможно излизането в планината за такива герои да е шанс не само да напомпат мускули и да погъделичкат нерви, но и да коригират собствените си социално-психологически параметри.

От друга страна, екстремният опит, социалният, когнитивният и т.н., които могат да се открият в планините, позволяват на човека да се избави от емоционалното напрежение и помагат на бурята, която бушува отвътре, да придобие приемлива форма.

Според Тим Вадуман, един от авторите, любителите на екстремни видове спорт често са склонни да се стремят към нещо голямо, иска им се да „полетят” колкото се може по-високо и ако не са планините, те биха се хвърлили да завладяват Вселената. Тоест такива хора търсят екстремния опит не за да разбудят заспалия си вътрешен свят, а за да се справят с този вътрешен свят, който излиза от бреговете.

В този смисъл полярниците по нещо са сродни с криминалните елементи – тъй като вътрешните емоции може да се „оформят” и в противоположна дейност. Но за чест на покорителите на планините, снеговете и водопадите следва да кажем, че те не дават воля на своята „тъмна страна”, организират за своите емоции наситен живот с помощта на екстремни ситуации, които са безопасни за околните.

В заключение може да се каже, че екстремните занятия помагат да се формира личността, помагат й да се впише в социалния контекст и да придобие самоконтрол. Впрочем още веднъж да отбележим, че в дадения случай става дума за напълно определени видове екстремни развлечения.

Що се отнася до тези, които обичат да получават силни усещания бързо и в излишък, без преодоляване на трудности, то психолозите още не са стигнали до тях.

Източник: Bangor University