Когато през 2025 г. роувърът на НАСА „Пърсивиърънс“ използва своя лазер, за да анализира няколко бледи скали в кратера Йезеро, учените не очакваха нищо необичайно. Те обаче не подозираха какво им предстои да открият.

Оказа се, че скалите съдържат нещо, което никога досега не е било намирано на Марс – минерал, който тук, на Земята, може да бъде буквално съкровище.

Минералът е корунд – кристалният материал, от който се образуват рубини и сапфири.

В пробите дори е открита следа от хром, който придава на рубините характерния им червеникаво-розов оттенък.

„Напълно неочаквано анализът на три богати на плагиоклаз скали по ръба на кратера показа ясни следи от корунд, съдържащ хром“, пише екип, ръководен от геохимика Ан Олила от Националната лаборатория в Лос Аламос, в Geophysical Research Letters.

Загадката на корунда

Това е първият път, в който корунд е идентифициран в марсианска среда. Откритието е забележително не защото минералите са ценни за нас, а защото условията, при които те обикновено се формират, не могат лесно да бъдат обяснени на Марс.

„Образуването му обикновено изисква среда, богата на алуминий и бедна на силиций, и най-често се случва при високи температури или в резултат на тектонски процеси“, пишат Олила и нейните колеги.

Това прави откриването му в марсиански скали изненадващо.

В миналото на Марс не е липсвала топлина – повърхността му е осеяна с вулканични образувания, а кратерът Йезеро съдържа изобилие от магмени материали. Проблемът тук се крие в химията.

Корундът е кристална форма на алуминиев оксид и за образуването му е необходимо голямо количество алуминий и малко силиций.

Причината е, че ако наоколо има силикатни минерали, те ще „откраднат“ целия алуминий, за да образуват алуминиево-силикатни скали като плагиоклаз.

Именно тук се крие парадоксът.

И трите проби с корунд, открити от „Пърсивиърънс“, са в скални парчета, доминирани от плагиоклаз.

Това е истинска главоблъсканица, особено като се има предвид, че скалите са намерени на различни места по ръба на кратера.

Как беше направено откритието?

Трите скали, наречени „Хампдън Ривър“, „Кофи Коув“ и „Смитс Харбър“, са бледи парчета, богати на плагиоклаз.

Те са така наречените „плаващи скали“ – фрагменти, които вече не са свързани с основната скала, от която произхождат. Това означава, че може да са били пренесени от друго място.

През март, април и юли 2025 г. роувърът изследва всяка скала с помощта на спектроскопия с времево-разрешена луминесценция.

Този метод използва лазер за възбуждане на атомите в минералите, след което измерва характерната светлина, която те излъчват, докато се връщат в нормалното си състояние.

Анализът и на трите проби показва отличителния сигнал на корунд, съдържащ хром.

Макар да не става дума за блестящи рубини, разпръснати по повърхността, спектралните данни доказват наличието на миниатюрни зрънца корунд, „заключени“ в скалите.

Когато учените сравняват тези спектри с тези на рубин, сапфир и диаспор от Земята, резултатите се оказват още по-интересни.

И трите марсиански скали показват два отчетливи луминесцентни пика при дължини на вълната 692,7 и 694,1 нанометра. Характерни са за корунда, в който атоми на хром са заместили част от алуминиевите, както се случва при рубините.

Има ли рубини на Марс?

Възможно е. Но по-интересният въпрос е как Марс създава нещо, което се държи като рубин. Отговорът може би е пред очите ни: самият кратер Йезеро.

Съществуват няколко начина, по които корундът може да се е образувал, включително чрез магма или взаимодействия между скали и горещи флуиди.

Олила и нейният екип обаче подкрепят друга възможност – колосалният сблъсък, който е издълбал кратера Йезеро преди милиарди години.

Големите удари подлагат скалите на огромна топлина и налягане, създавайки условия, подобни на тези, при които се образуват метаморфни минерали дълбоко в земната кора.

На Земята и дори на Луната са откривани следи от корунд в скали, променени от сблъсъци с космически тела.

Сега учените смятат, че имат убедителни, макар и косвени доказателства за подобни процеси и на Марс.

Резултатите от изследването са публикувани в списание „Geophysical Research Letters“.