С възрастта стареем по-бавно

Учените се приближават към разгадаването на тайната на стареенето, за да открият средства да забавят този процес и да дарят на човека здравословен, пълноценен живот.

Поредното уникално откритие е дело на изследователите от медицинската школа на Харвардския университет под ръководството на руския професор Вадим Гладишев. Изследователят разказва за откритието и неговите резултати пред „Комсомолская правда“.

„Да си представим, че нашият живот е река – предлага достъпно обяснение ученият. – Да речем, тя тече от планината към океана. Продължителността на живота е времето, през което водата се движи от планината към океана. Някои реки са равнинни, те текат дълго. Други са планински и „тичат“ бързо.

Продължителността на живота може да се промени по аналогия с реките – като се забави скоростта на течението. Ние можем да използваме различни методи – да построим дамба, да я отклоним по друг път или да замразим реката, като получим ледник. Но с тези начини няма да променим самия факт, че водата тече. Защо се случва това?

Поради силата на земното привличане. Точно по същия начин ние сме поставили пред себе си задачата да разберем кое се явява движеща сила на стареенето и как може да се противодейства на тази сила.“

Подобно разбиране ще помогне на учените да изяснят с какви средства по-ефективно да се борят за съхраняване на младостта.

„Стигнали сме до извода, че по аналогия с реката ролята на силата на земното привличане в нашия организъм се изпълнява от така наречената молекулярна неидеалност“, продължава проф. Гладишев.

Белтъците, които се намират в нашите клетки, изпълняват определени функции. Например превръщат едни съединения, постъпващи заедно с храната, в други, необходими на организма.

Но белтъците не са идеални и по време на тяхната работа винаги възникват странични продукти. Фактически това е боклук, който може да се натрупва в клетките. От друга страна, еволюцията ни е дала механизми за защита – специални белтъци и съединения, които поправят уврежданията и „премахват боклука“.

Можем обаче да се защитим само от най-вредните увреждания и при работа на белтъците „очистители“ на свой ред също е неизбежно да се появят странични продукти. В резултат броят на нежелателните съединения, тоест на „боклука“, уврежданията винаги ще бъдат повече от броя на средствата за защита от тях в организма.

„Изхождайки от това, ние предположихме: уврежданията във всеки случай ще се натрупват“, разказва ученият. За да потвърдят достоверността на тази хипотеза, били проведени експерименти с дрозофили.

С уникален метод, при който се анализират 15 000 различни съединения, изследователите успели да проследят измененията в количеството на въпросния „боклук“ при мушици на различна възраст. А също да сравнят процесите на натрупване на увреждания при дрозофилите, които се хранели традиционно, и тези, които били поставени на диета с ограничение в калориите.

Оказало се, че с възрастта броят на неблагоприятните съединения наистина нараства. Но – чудно – при съвсем възрастните организми количеството на увреждания изведнъж престава да се повишава. Това означава, че фактически на преклонна възраст стареенето се забавя.

Учените предполагат, че това може да е свързано със снижаване на активността на стареене в клетките. Възможно е и още едно обяснение – организмите, които стареят и трупат увреждания по-бързо, умират по-рано, оставяйки жизнено място на тези, които стареят и натрупват „боклук“ по-бавно.

От друга страна, станало ясно, че подобен ефект – забавяне на ръста на вредните съединения – се наблюдава при ограничение на калориите в храната. С други думи, нискокалорийната диета също доказано води до забавяне на стареенето на ниво натрупване на увреждания.

При дрозофилите бил ограничаван основният компонент на храненето, от който те получават строителен материал за своя организъм – дрождите. За човека аналогичен продукт е белтъчната храна, на първо място – месото.

Изследователите разчитат, че откриването на закономерности – взаимовръзка между стареенето с натрупването на увреждания – ще позволи по-точно и достоверно да се оцени доколко ефективни са едни или други средства срещу стареене, които вече се изпитват от учените и ще се появят в близко бъдеще.