Най-яркият червен свръхгигант на нощното небе – Бетелгейзе, периодично променя своята форма – от издължена елипса до почти идеален кръг.

Радиоастрономи свързаха тези деформации с гравитационното въздействие на звезда придружител, която обикаля директно през силно разредените външни слоеве на гиганта.

Това е най-категоричното доказателство до момента, че Бетелгейзе от съзвездието Орион не е самотна звезда.

Откритието дава и логичен отговор на въпроса защо яркостта ѝ варира едновременно в два различни ритъма.

Тайнственият спътник Сиварха

Хипотетичният компаньон, наречен Сиварха (Siwarha) или Бетелгейзе B, се движи на разстояние приблизително 2,3 радиуса от центъра на свръхгиганта.

Това означава, че орбитата му преминава изцяло през обширната атмосфера на звездата домакин.

За сравнение, ако Бетелгейзе заемеше мястото на нашето Слънце, повърхността ѝ щеше да стига до Астероидния пояс, а Сиварха щеше да обикаля между орбитите на Юпитер и Сатурн.

Външните слоеве на Бетелгейзе са толкова разредени, че в земни условия биха били определени като вакуум.

Въпреки това плътността им е напълно достатъчна, за да може преминаващата звезда да предизвика видими смущения по своя път.

Сиварха представлява млада жълта звезда, в чието ядро термоядреният синтез все още не е започнал стабилно.

Тъй като директното ѝ заснемане е изключително трудно, доскоро редица астрономи се съмняваха в нейното реално съществуване.

Прецизни наблюдения с ALMA и VLA

Новите доказателства са събрани чрез комбиниране на данни от радиоинтерферометъра VLA в САЩ и масива ALMA в Чили.

Между 2021 и 2026 г. учените са наблюдавали Бетелгейзе на седем различни радиочестоти, което им е позволило да различат самия диск на звездата, а не просто светлинна точка.

Анализът показва, че видимият диск е леко издължен, като разликата между най-късата и най-дългата ос достига до 10 процента.

Според Лин Матюс от обсерваторията „Хейстак“ към Масачузетския технологичен институт (MIT), именно синергията между двата мощни радиотелескопа осигурява високата надеждност на резултатите.

Формата на Бетелгейзе не остава постоянна. Тя е максимално разтеглена в моментите, когато Сиварха се намира в най-отдалечената си видима точка от центъра.

Когато спътникът минава пред или зад главната звезда, дискът изглежда почти съвършено кръгъл.

Обяснението се крие в гравитацията на Сиварха, която издърпва атмосферния газ по оста между двете тела, създавайки ясно изразен приливен ръб.

Наблюденията разкриват и друг любопитен детайл. Атмосферата на Бетелгейзе постепенно се затопля след „Голямото затъмнение“ от 2019 г., когато звездата претърпя рязък спад в блясъка си.

Днес на разстояние около 2,7 звездни радиуса температурата на газа достига 3500 К, докато по-близо до повърхността тя пада до 2200 К.

Бетелгейзе проявява сложна променливост

Основната ѝ пулсация трае около 425 дни, но върху нея се наслагва и по-дълъг цикъл с продължителност приблизително 5,9 години.

Този по-бавен ритъм съвпада с цикличната промяна във формата на газовата обвивка и предполагаемия орбитален период на Сиварха.

Това показва, че част от флуктуациите в блясъка и температурата се дължат именно на гравитационната игра със спътника.

Макар преките радиосигнали от Сиварха да остават твърде слаби за окончателно потвърждение, учените планират допълнителни наблюдения, които да проследят по-голяма част от орбитата ѝ и да валидират окончателно присъствието на този невидим космически партньор.

Резултатите от мащабното проучване са публикувани в The Astronomical Journal.