Бактерията Serratia marcescens живее в почвата и водата и е позната най-вече заради умението си да произвежда яркочервен пигмент, пише Smithsonian.
Тази интересна черта прави бактерията много полезна за експерименти, защото голямата ѝ яркост прави проследяването ѝ изключително лесно. През 1950 година САЩ решили да я използват за голям военен биологичен експеримент, пише Ребека Крестън (Rebecca Kreston) за Scientific American.
Експериментът започнал на 26 септември 1950 година, когато американски кораб миночистач прекарал шест дни в разпръскване на Serratia marcescens на две мили от калифорнийския бряг. Проектът бил наречен Операция „Морско разпръскване“ (Operation Sea Spray) и целта му била да се види податливостта на голям град като Сан Франциско към биооръжия, пуснати от терористи.
В следващите дни военните взели проби от 43 места, за да проследят разпространението на бактерията, и разбрали, че тя е стигнала не само до града, а и до по-далечните предградия. По време на експеримента жителите на местността са вдишали милиони от тези бактерии и спорите им. Тестът показал, че големи градове с подобна топография са податливи на биоатака. „В това отношение тестът бил успешен“, пише Крестън.
Но има друг проблем. По онова време в армията на САЩ се поддържала тезата, че Serratia marcescens е безобидна за хората. Тя била свързвана най-вече с червените петна, които образува по заразените храни, и не се е смятало, че има болестотворни ефекти. Това се променило една седмица след експеримента. 11 жители на околността постъпили в Университетската болница Станфорд с оплаквания за инфекции на уринарния тракт.
След изследване на урината им докторите забелязали, че причинителят на възпаленията има червен отенък. „По принцип инфекциите със Serratia marcescens били толкова редки, че появата на това огнище принудила тогавашните доктори в болницата да изследват произхода на бактерията“, пише Крестън.
След като учените я идентифицирали, случаят се превърнал в първото в света официално огнище на зараза от Serratia marcescens. Един от пациентите, Едуард Невин, починал, а има и индикации, че пускането на бактерията променило завинаги микробния живот в района.
Американската армия е извършвала подобни експерименти и в други градове в следващите две десетилетия, докато Ричард Никсън не забранил изследванията върху биологичните оръжия през 1969 година. Експериментът в Сан Франциско бил засекретен до 1976 година.
