Сайдинг Спринг почти лизна Марс

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA
Антония Михайлова

Кометата С/2013 A1 прелетя само на 139 500 км от повърхността на Червената планета.

Кометата Сайдинг-Спринг (С/2013 A1), прелетяла покрай Марс на 19 октомври, се приближи на 139 500 километра (около една трета от дистанцията между Земята и Луната) до четвъртата планета и струите прах от нейната опашка лизнаха марсианската атмосфера.

Нито една комета досега не се е приближавала толкова близо до повърхността на която и да е от известните планети, с изключение на падането на кометата Шумейкър-Леви на Юпитер.

Роботизираните апарати, работещи както на повърхността на Марс, така и на негова орбита, наблюдаваха приближаването на обекта с камери и други научни инструменти.

Сондата Mars Reconnaissance Orbiter е направила снимки, с които ще може да се определи формата на кометата. Неутронният спектрометър и детекторът на високоенергийни неутрони на апарата също са получили данни за преминаването на тази небесна гостенка.

Марсоходите са се опитали да запечатат кометата от повърхността на планетата. Снимките и данните от измерванията ще бъдат изпратени на Земята в близките дни, след което с тяхното изучаване ще се заемат специалистите.

Сайдинг Спринг е интересна за изследователите преди всичко с това, че по време на своето преминаване през атмосферата на Марс тя е оставила в нея няколко тона вода. Според учените от Пенсилванския университет това трябва да помогне в изясняването по какъв начин са се появили океаните на Земята.

Кометата е открита от астронома Робърт Макнот на 3 януари 2013 година и е наречена в чест на едноименната австралийска обсерватория. Смята се, че Сайдинг Спринг се е родила преди повече от 4,5 млрд. години в облака на Оорт – област в периферията на Слънчевата система, който е източник на дългопериодични комети.

Учените смятат, че космическият обект е бил изхвърлен в планетния регион от преминаването на друга звезда преди повече от милион години.

Кометата досега никога не се е сближавала със Слънцето и затова на нейната повърхност са се съхранили огромни запаси лед, чиято възраст практически е равна на възрастта на Слънчевата система. Дължината на кометата в напречен разрез е около 1 км. Със сближаването с Марс тя е отделяла големи обеми лед и други летливи вещества.

Смята се, че именно такива космически тела са донесли водата на Земята, но тя не е могла да се натрупа на повърхността на планетата във вид на ледени кристали поради това, че регионът от Слънчевата система, където се е родила Земята, е прекалено топъл.

За последните десет години учените нееднократно са се опитвали да проверят тази теория, измервайки дела на деутерия – тежък водород – в газовата опашка и в твърдото ядро на някои комети. Резултатите от тези изследвания били противоречиви – в някои случаи деутерият в земната и кометната вода били почти еднакви, което сочи общия им източник, а в други – напълно различни.

Изотопният състав на водата в такива комети може да се е изменил в резултат на топенето или изстиването на ледовете при сближаване и отдалечаване от Слънцето. По тази причина изучаването на запасите лед на Сайдинг Спринг ще помогне да се намери окончателен отговор на въпроса за произхода на земната вода.

По време на преминаването на Сайдинг Спринг на Марс е наблюдаван метеорен дъжд и учените се притесняваха, че той може да повреди изследователските апарати. За това са достатъчни малки песъчинки, летящи с голяма скорост – една от тях може да извади от строя слънчевите батерии или двигателите на сондите.

Затова НАСА пребазира своята „ескадрила“ апарати колкото се може по-далече от точката на преминаване на кометата. И трите орбитални сонди са изпратили на Земята сигнали след това събитие и специалистите казват, че те не са били повредени.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори