Сбогуваме се с телескопа „Планк”

Телескопът „Планк” (Planck Space Observatory), принадлежащ на Европейската космическа агенция (ESA), приключи четиригодишната си мисия и е готов за утилизация.

С помощта му астрофизиците изучаваха микровълновото фоново лъчение, останало след Големия взрив.

През март тази година с негова помощ астрономите и физиците съставиха най-пълната и точна карта на реликтовото лъчение за цялата история на наблюдения на Космоса. Въз основа на тези безценни данни са направени редица открития, включително е предложена хипотеза за изкривената Вселена, модел на произхода на Вселената от четириизмерна черна дупка и беше издигнато предложение за наличието на маса на фотоните.

Сега изследователят на най-старата светлина във Вселената завършва своята мисия. Според експертите на ESA апаратът ще бъде изключен за две седмици. Сега „Планк” се намира на 1,6 млн. километра от Земята и специалистите провеждат заключителни технически изпитания.

Вероятно двигателите на космическия апарат ще бъдат включени на пълни обороти, от което той ще бъде изведен на безопасно разстояние от Земята и ще поеме по отделна орбита. Процедурата обхваща два етапа – единият е бил в сряда, на 9 октомври, а следващият е на 21 октомври.

„Планираме да изключим батериите и предавателите, както и да коригираме бордовата програма по такъв начин, че апаратът никога повече да не бъде включен. Последният сеанс на връзка сме планирали за 23 октомври, след което телескопът ще прекрати своята работа”, разказва Стив Фоли, директор по експлоатация на космическия апарат „Планк”.

Мисията на телескопа ще завърши, когато той извърши бавно завъртане около Слънцето. Той няма да се появи близо до Земята още 13-14 години и дори след това няма да се приближи на по-малко от 10 млн. километра от нашата планета.

Впрочем „Планк” оставя след приключването на мисията си много важна информация, която предстои учените да анализират още дълго време. Например картата на реликтовото лъчение още през 2014 година ще бъде допълнена с нови данни.

Основният въпрос за изследователите на тези данни се състои в това открил ли е телескопът определен тип поляризация на остатъчното лъчение.

Теорията на Големия взрив гласи, че веднага след своето раждане Вселената е започнала да се разширява бързо и това се е „отпечатало” в поляризацията на реликтовото лъчение. Ако данните от „Планк” покажат наличието на теоретично предсказаната поляризация, то изследването на физиката на Големия взрив може да тръгне по нов път.

Представителите на ESA твърдят, че такова откритие може да заинтересува и Нобеловия комитет.

Въз основа на данните от телескопа „Планк” е съставена най-подробната и ясна карта на реликтовото лъчение, останало след Големия взрив.
© ESA

Една от най-важните бази данни за състава на Вселената също е построена въз основа на данните от „Планк”. Учените са определили, че видимата материя във Вселената е едва 4,9%, а 26,8% са тъмна материя, а останалите 68,3% заема тъмната енергия – тайнствена сила, отговорна за ускореното разширение на Вселената.

„Телескопът „Планк” свърши много важна работа и мисията му продължи малко по-дълго от планираното. Винаги е малко тъжно да се изхвърли толкова полезен изследователски инструмент, но тази тъга се покрива от радостното предвкусване на новите открития, които ще направим въз основа на данните на апарата”, казва научният ръководител на ESA Марк Маккорин.

Учените са сигурни, че най-интересното предстои. Освен точната оценка на веществения състав, структура и история на ранната еволюция на Вселената те се надяват да надникнат далече в миналото и да разберат какъв е бил Космосът само милиардна част от секундата след началото на времето.