Някога хипотетична планета бил Нептун – неговото съществуване е предсказано от астрономи, макар дълго време газовият гигант да оставал невидим за телескопите.
Много хипотези са били опровергани, други чакат своето потвърждение.
Планетата X
В началото на XIX век астрономите, ползвайки се от законите на Нютон, предсказали съществуването на още една планета в Слънчевата система, чиято сила на привличане влияела на орбитата на Уран. Тя се оказала Нептун. Но нейната маса, според изчисленията на учените, била недостатъчна, за да обясни орбитата на Уран.
В Слънчевата система трябвало да съществува още една, девета планета, която американският астроном Пърсивъл Лоуел кръстил Планетата Х. Търсенето на загадъчната планета обаче не се увенчало с успех. Дори откритият по-късно Плутон нямал достатъчна маса, за да окаже необходимото влияние на орбитата на Уран.
Издирването на Планетата Х прекратило чак през 1989 г., когато космическият апарат „Вояджър 2“ измерил масата на Нептун. Тя се оказала значително по-голяма, отколкото предсказвали учените, което напълно обяснило изместването на Урановата орбита.
Планета между Марс и Юпитер
През XVI век Йохан Кеплер обърнал внимание на огромната празнина между орбитите на Марс и Юпитер. Според него там трябвало да се крие още една планета. Много астрономи подкрепяли неговото предположение.
Орбитата на невидимата планета била точно изчислена и учените системно изследвали небето, за да я открият, гледайки в своите телескопи. През 1801 г. действително бил открит неясен обект, чиято орбита съвпадала с предсказаната, но размерите му се оказали прекалено малки за пълноценна планета.
Става дума за Церера, която дълги години била квалифицирана като астероид. Днес тя се смята за планета джудже, също както и Плутон.
Тея
Тея е хипотетична планета, която има сходни с Марс размери. Смята се, че нейният сблъсък със Земята преди около 4,4 млрд. години е довел до образуването на Луната.
Името ѝ е дадено от английския геохимик Алекс Холидей в чест на титанидата, родила според гръцката митология Селена – богинята на Луната.
Следва да признаем, че произходът на земния естествен спътник все още е загадка за учените. Теорията за гигантски сблъсък между Земята и Тея е една от най-вероятните хипотези. Но има и други.
Не е изключено например Земята и Луната да са се формирали в двойка при раждането на Слънчевата система или Луната да е била привлечена към нашата планета от гравитационните ѝ сили.
Вулкан
Уран не е бил единствената планета, чиято орбита не съответствала на теоретичните предсказания. Аномално изместване на перихелия на Меркурий, открито през 1859 г., накарало астрономите да търсят хипотетичната планета Вулкан в орбитата на най-малкия член на планетното семейство.
Задачата била много трудна поради ярката слънчева светлина. Много учени вземали тъмните петна на Слънцето за загадъчния Вулкан.
Проблемът бил решен чак през 1915 г. благодарение на общата теория на относителността на Айнщайн. Поради корекции, нанесени от ОТО в изчисленията на орбитата на Меркурий, необходимостта от допълнителната планета отпаднала.
Фаетон
Откриването на втория голям астероид – Палада, една година след откриването на Церера, накарало немския астроном Хайнрих Олберс да предположи, че двата астероида се явяват фрагменти от древна планета, унищожена в резултат на сблъсък с комета.
Но в такъв случай между орбитите на Марс и Юпитер трябвало да се намират още доста фрагменти от унищожената планета. Откриването на Юнона и Веста няколко години по-късно потвърдило тази хипотеза. Древната планета била кръстена Фаетон в чест на митологичния син на Бога Слънце, паднал с колесницата на своя баща.
Но масата на всички тела в астероидния пояс е прекалено малка за планети. Освен това самите астероиди са много различни един от друг, затова повечето учени смятат, че Астероидният пояс се е формирал в резултат на привличането на малки фрагменти.
Планета V
Още една хипотетична планета, която трябвало да съществува преди 4 милиарда години между Астероидния пояс и Марс. Предсказали я специалистите от НАСА Джак Лисо и Джон Чембърс.
Според техните изчисления орбитата на планета V била крайно нестабилна и ексцентрична. Петата планета трябвало да загине в резултат на метеоритна бомбардировка, падайки в крайна сметка върху Слънцето. Но нейната гибел по никакъв начин не е свързана с формирането на Астероидния пояс.
Петият газов гигант
Едно от обясненията за метеоритната бомбардировка, в резултат на която са се образували много кратери на Луната, както и на някои планети, дава така нареченият модел Ница (той бил разработен в прочутия град на Лазурния бряг на Франция).
Според този модел орбитите на външните газови гиганти – Сатурн, Уран и Нептун, първоначално са били значително по-малки. След разсейването на протопланетния газов диск тези планети са се преместили на сегашните си положения.
Миграцията на планетите обяснява много феномени, открити в Слънчевата система, но за нейното съществуване се изисква още един допълнителен газов гигант.
Според учените в резултат на космически катаклизми планета V, в края на краищата, била изхвърлена извън пределите на Слънчевата система.
