Съществуват няколко разновидности на т.нар. екстрасензорни способности – предвиждане (знание за това, което ще се случи, преди то да се е случило), пирокинеза (възпламеняване със силата на мисълта, популяризирано от Стивън Кинг и от филма „Подпалвачката”), телепатия, или екстрасензорно възприятие (умение да виждаш неща на голямо разстояние)… Една от най-любопитните е телекинезата (психокинезата), тоест способността да поместваш вещи със силата на мисълта. Мнозина вярват в подобни неща (например 15% от американците, според запитване от 2005 година), но науката силно се съмнява в тях.
Представата за телекинезата е възникнала от незапомнени времена, а в края на XIX век, в пика на интереса към спиритуализма и прочие екстрасензорика тя се е смятала като напълно научно явление. Иначе казано, по време на спиритични сеанси, когато се викали духове на починали хора, била наблюдавана телекинеза – вещите се премествали из тъмните стаи сякаш без участието на човека. Понякога из въздуха летели и столове.
По такъв начин са измамени доста хора, включително сър Артър Конан Дойл, авторът на знаменития Шерлок Холмс. Разбира се, всичко това били ловки трикове с използването на тънка връв. Известният фокусник Хари Худини е разкрил много случаи на спиритически измами и дори е написал книга за това (Miracle Mongers and Their Methods, 1920).
Постепенно публиката престанала да вярва в телекинезата и интересът към нея затихнал. Но през 1930–1940 г. към тази тема се върнал Дж. Б. Рейн от университета Дюк. Той се занимавал с изучаването на това влияе ли мисълта на изхода на бъдещите събития. Започнал със зарове, като предлагал на доброволците усилено да мислят кое число трябва да се падне. Макар че резултатите от експериментите се оказали нееднозначни, а въздействието на силата на мисълта – минимално, ученият уверявал, че работата не може да стане без мистика. За негово съжаление други изследователи не успели да повторят получените резултати, а и в методите му били открити много грешки.
Няколко десетилетия по-късно, през 1970 г., човек на име Ури Гелер си спечелил световна слава на човек, притежаващ психически свръхспособности, и милиони хора пътували до другия край на Земята, за да се убедят лично как той с очи мести часовници и огъва лъжици. Гелер твърдял, че това не са фокуси или магия, а просто скритите възможности на човека, които може да разви в себе си едва ли не всеки.
Но скептиците забелязали, че удивителните му трикове спокойно се възпроизвеждат и от обикновени илюзионисти. През 1976 година няколко деца, които също огъвали лъжици със силата на мисълта, били подложени на изпитания в Батския университет (Великобритания). Първоначално изглеждало, че децата не лъжат, и учените били готови да признаят съществуването на телекинезата. Но скритите камери показали, че всъщност ставало дума за измама – децата огъвали лъжиците с ръце, когато мислели, че никой не ги вижда.
И отново интересът към „въздействието на съзнанието върху битието” угаснал, за да се възроди за сетен път след известно време. Средата на 80-те години на мода дошли психо вечеринките. Няколко души, вярващи в телепатията, се събирали заедно и провеждали странни обреди, опитвайки се да „заредят” пространството около себе си емоционално и физически, за да се огъне лъжицата сама. Някои твърдели, че това понякога помагало, но учените подозират, че сред всеобщата суматоха някой просто скачал върху лъжицата и тя наистина се огъвала.
В тези години било популярно мнението, че човек използва само 10% от мозъка си. Мнозина вярвали, че в нас дремят невероятни възможности. За съжаление отдавна е ясно, че това е мит. В действителност мозъкът работи на пълни обороти. Позитронно-емисионната и функционалната магнитно-резонансна томография показали, че в главата ни няма област, която да остава без работа. В книгата „50 големи мита на популярната психология” (2009) Скот Лилиенфелд от университета Емори (САЩ) пише: „В миналия век се появиха редица технологии, една от друга по-сложни, които позволиха да се надникне в мозъчния трафик. Независимо от най-детайлното картографиране на мозъка не са открити бездействащи области, чакащи своя час. Дори най-простите задачи принципно изискват участието практически на целия мозък.”
Историята на телекинезата е история на мошеничества. Нито едно изследване на психокинеза не е дало резултати, които да съответстват на научно откритие. Освен това абсолютно е неизвестен невробиологичен или психически механизъм, чрез който човек със силата на мисълта да придвижва или да огъва материални обекти.
Да, нашият мозък произвежда електромагнитни вълни, които теоретично могат да повлияят на околните предмети, но те излизат само на няколко милиметра извън черепа.
Източник: LiveScience
