Ще завладеят ли роботите света?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© University of Cambridge
Антония Михайлова

Днес се смята, че роботите са много полезни и дори без тях вече не можем да си представим всекидневието. Те може да се занимават с космически изследвания, да влизат в опасни зони и дори да ни режат ноктите на краката.

Но има мнение, че успехите в областта на робототехниката и изкуствения интелект носят скрита заплаха. Други, като австралийския философ Клайв Хамилтън, не само смятат, че опасенията са преувеличени, но и са сигурни, че изкуственият интелект не чак толкова е променил нашия живот.

Трима учени от Кеймбриджкия университет (Великобритания) не само философстват, но и с дейността си са свързани с робототехниката и нейната етична страна.

Лорд Мартин Рийс (съкратено МР) е почетен професор по космология и астрофизик от Кеймбриджкия университет, има също званието кралски астроном. Лорд Рийс е един от основателите на Центъра по изучаване на екзистенциалите рискове, който обединява усилията на учени, философи и програмисти.

Катлин Ричардсън (КР) – антрополог, специализирала се по роботи, получила докторска степен в Кеймбридж. Тя пише книга за репрезентативните модели – за това как влияят те на нашето мислене за роботите в качеството на потенциални приятели и врагове.

Даниъл Уолпърт (ДУ) от Кралското изследователско общество – професор от инженерния факултет на Кеймбриджкия университет. Той се занимава с биоинженерство и особеностите на механизмите, които контролират взаимодействието между мозъка и тялото. В центъра на вниманието на неговия екип е движението, което „има централно значение за всички видове човешка дейност”.

И така, въпроси и отговори.

С какво могат да ни бъдат полезни роботите?

МР: Роботите са способни да изпълняват най-различни задачи. Първо, те могат да работят на места, на които човекът не може, например при ликвидиране на аварии в мини, на платформи и АЕЦ. Второ, и това също не е много популярна работа сред пората, е, че автоматите могат да оказват помощ на възрастни хора и инвалиди във всекидневния им живот – да им завържат обувките, да им изрежат ноктите… Освен това миниатюрните роботи могат да проникват вътре в нашия организъм, за да следят нашето здраве, да провеждат хирургически операции и т.н.

КР: Човешките възможности са ограничени, ето защо са ни необходими роботи – например в изследване и усвояване на космическото пространство. А колкото до помощ за възрастните и слабите, то тези задължения ние можем да изпълняваме и сами. Въпросът може да се постави така: защо искаме една или друга работа да се изпълнява от роботи?

ДУ: Макар че компютрите се научиха да побеждават шахматните гросмайстори, нито един робот не може да се сравни с ловкостта на петгодишно дете. Днешната робототехника може да се сравни с компютрите от 60-те години – скъпи машини, използвани за прости, повтарящи се промишлени процеси. Но с времето компютрите се превърнаха в смартфони и аналогична съдба чака и роботите – те ще бъдат навсякъде, с различни размери, ще поемат допълнителни задачи и дори ще станат наши партньори.

Кога изкуственият интелект ще надмине човешкия?

МР: Едва преди трийсет години се появи възможност за първи път сравнително евтино да си купим аритметична машина, която смята по-бързо от нас, а през 90-те компютърът на IBM Deep Blue победи световния шампион по шах Каспаров. Съвсем скоро Watson, друг компютър на същата фирма, спечели срещу хора в телевизионна викторина, където въпросите се задаваха на обичаен човешки език.

Но в същото време роботите все още не умеят да възприемат околната среда така, както го прави детето – например да разпознават шахматните фигури на реална, а не на виртуална дъска. До края на века те ще се научат и на това, и на човешки чувства. Възникват сложни нравствени въпроси. Ние възприемаме за нормално, че човекът и животното трябва да реализират своя „естествен” потенциал. А как ще бъде с роботите? Трябва ли ние да чувстваме вина, че ги експлоатираме? Трябва ли да се притесняваме, ако те са заети на непълен работен ден, ако са обидени, ако им е скучно?

КР: Като антрополог аз се съмнявам в обективното съществуване на човешки интелект. Как да го измерим . това решава конкретната културна традиция. Всяко поколение има свои представи какво значи да бъдеш човек, какви качества са уникални за човека и т.н. След това се появява машина, която също притежава подобни качества, и възниква опасението, че човечеството аха-аха ще бъде унищожено. Това може да се нарече съвременна форма на анимизъм – древните представи за това, че всички природни и изкуствени обекти са одушевени. По цял ден виждаме лица и мистични фигури в облаците. Страхът пред роботите и машините говори, повече за това, че ние се страхуваме един от друг, а не от техниката. Само ни се струва, че проблемът е в машините, затова преувеличаваме техните възможности.

ДУ: В определен смисъл това вече се е случило. Машините се научиха да управляват самолети, да запомнят и търсят информация много по-добре от хората. В същото време още няма машини, способни да идентифицират визуални обекти и реч с надеждността и гъвкавостта на човека. Без тези способности е невъзможно да разсъждават творчески и да формулират нови проблеми, тоест да притежават реален човешки интелект. Аз не бих очаквал машина с творчески интелект, близък до човешкия, да се появи в близките 50 години.

Трябва ли да се страхуваме от прогреса в областта на изкуствения интелект?

МР: Само футуролозите трябва да се притесняват, понеже те уверяват в т.нар. сингурлярност, когато роботите ще получат контрол над себе си и ще се научат да създават още по-сложно потомство. Загриженост предизвиква също нарастващата зависимост на човека от компютърните мрежи, които някой ден ще се превърнат в единен „мозък” със съзнание, подобно на нашето, и с цели, вървящи в разрез с интересите на човечеството. Смятам, че трябва да се погрижим роботите да си останат специалисти в дадена област и да бъдат лишени от способността да надхитрят човечеството, дори ако много ни превъзхождат от гледна точка на сметки и обработка на информация.

КР: Трябва да се разбере защо се съхранява страхът пред изкуствения интелект и роботите, макар че никой още не е правил бунт и не е оспорвал човешкото превъзходство. За да разберем какво стои зад тези страхове ,трябва да разглеждаме науката и техниката като носители на специфична и изключителна разновидност на мимезис, тоест подражание. Надарявайки машините и роботите с изкуствен интелект, ние създаваме копие на хората. Част от това, което копираме, има отношение към физическия свят на твореца, в допълнени към което създателят поставя в машината идеи, технически средства и методи за работа, дадени от културния дух (наука, техника, самия живот) на самия момент. Всички тези фактори се сливат ведно и така възникват изкуственият интелект и роботите. Защо толкова ни плаши това копие? Не всички се страхуват от бунт на роботите, мнозина приветстват машинния интелект и виждат в него чудесна възможност за създаване на нов живот. Следователно, за да разберем защо едни се страхуват, а други го приветстват, трябва да разберем какви видове мимезис се използват в създаването на роботите.

ДУ: Вече знаем каква вреда могат да нанесат прости форми на изкуствен самовъзпроизвеждащ се интелект – говоря за компютърните вируси. Но в дадения случай реалният интелект е зловредният им създател. Важното е, че ползата от компютрите превишава вредата от вирусите. По аналогия може да се предположи, че роботите също ще бъдат експлоатирани невинаги коректно, но ползата от тях ще надвиши негативните аспекти. Според мен има смисъл да се притесняваме, че някога интелектът на роботите ще надмине човешкия и че роботите ще се научат да проектират и произвеждат по-сложни роботи, отколкото са самите те.

Ще помогнат ли роботите в колонизирането на други планети?

МР: В края на века цялата Слънчева система – планети, техните спътници, астероиди – ще бъде изучена и нанесена на картата на флотилии от малки роботизирани апарати. Следващата стъпка ще е добивът на полезни изкопаеми на астероиди, което ще позволи създаването на огромни съоръжения директно в Космоса, без необходимост да се доставят материали от Земята. Ще стане възможно производството на изделия с невиждани размери – гигантски телескопи с огледала с дебелина на паяжина, сглобени в условия на безтегловност, слънчеви колектори и т.н. Смятам, че това е по-реално и безобидно от т.нар. тераформиране на планети, което е необходимо да се съхрани в статуса на нашата Антарктида (или поне докато не се убедим, че там няма никакви форми на живот).

КР: Не ми харесва много думата „колонизиране”, за каквото и да става дума – за хора или роботи. Европейците са колонизирали земите на други народи и са носили със себе си робство, проблеми, болести, страдания. На Земята или на Марс – навсякъде трябва да действаме, изхождайки от интересите на другите. Тоест да не натрапваме конкретен модел, а да се съобразяваме. Роботите могат да ни помогнат да стигнем до такива места, където сами не можем, но тези роботи не трябва да интерпретират за нас това, което са видели там.

ДУ: Не виждам остра необходимост от колонизиране на други планети, докато не се научим да вземаме оттам ценни ресурси за Земята. Нека роботите събират ресурси по-близо до вкъщи.

Какво можем да почерпим за роботите от научната фантастика?

МР: Аз казвам на студентите, че е по-добре да четат добра фантастика, отколкото второстепенна научна литература – по-интересно е, а вероятността от грешки в прогнозите е горе-долу еднаква. Дори тези от нас, които не вярват в сингурлярността към средата на века, очакват постоянно поток иновации в областта на био- и нанотехнологиите, а също в информатиката. Вероятно след няколко столетия ще се появят роботизирани същества със свръхчовешки интелект. Постчовешкият интелект (в органична форма или във вид на автономно развиващи се артефакти) ще създаде хиперкомпютри, чиято производителност ще е достатъчна за моделирането на живи същества и дори на цели светове. Сигурно ще отидат в миналото киното и компютърните игри, тъй като ще се създават реални светове, по сложност съпоставими с нашия. Не е изключено такъв свръхинтелект вече да съществува във Вселената.

КР: Художествената литература, включително научната фантастика, е много важна за нашия живот. В западната култура е прието да се смята, че реалността е едно, а въображението е нещо съвсем друго. Далеч не във всички култури е така. Науката и техниката са разделили едното и другото, затова те трябва да обозначат областта на своите интереси. По този начин те са принизили значението на такива важни системи от знания като митове и метафори. Но бариерите не са големи и двата свята от време на време се сблъскват. Понякога са ни нужни и двата, за да видим цялата картина. Може би затова ще престанем да се боим от своите копия.

ДУ: Научната фантастика много често забележително е предсказвала бъдещето. Артър Кларк е писал за сателитна връзка, а комуникаторите от „Стар Трек” вече изглеждат примитивно в сравнение с днешните мобилни телефони. Научната фантастика ярко е изобразила вариантите на възможното бъдеще. Виждали сме както симпатични и полезни роботи („Междузвездни войни”), така и антиутопично общество („Аз, роботът”). Което е интересно, е, че практически нито един от тези варианти не може да мине без роботи.

Източник: University of Cambridge

Тагове:
·
Категории на статиите:
Технологии

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори