Скоро европейско-японска мисия (BepiColombo) ще тръгне към Меркурий, за да разбули мистериите му

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

BepiColombo
Ивайло Красимиров

Меркурий е най-тайнствената и непроучена планета във вътрешната слънчева система. На разстояние от около 35 милиона километра от Слънцето – в зависимост от орбитата му – планетата практически няма атмосфера. Температурите на повърхността се люлеят от смразяващите -180 С до изпаряващите 426 градуса по Целзий.

Сега Европейската и Японската космически агенции подготвят съвместен проект за да проучат Меркурий, най-малката планета в нашата Слънчева система. Проблем и изпитание за апаратурата на космическите апарати изпратени да проучват планетата са жестоките условия там. В резултат на това, досега само две мисии са се доближили до Меркурий.

През октомври европейските и японските космически агенции ESA и JAXA трябва да стартират следващата мисия към Меркурий – БепиКоломбо (BepiColombo).

В Лондонският научен музей беше представен пред обществеността цялостния структурен термичен модел на BepiColombo. Високият около 7 метра космически апарат е бил подлаган на екстремно ниски и екстремно високи температури, на интензивни вибрации, за да стане ясно дали е готов за далечното пътешествие.

Ако всичко върви според плановете, Bepi ще пътува в космоса около седем години, преди да достигне орбита около Меркурий. Задвижван от електрически двигател и от гравитацията на Земята, на Венера и на самия Меркурий, космическият кораб най-накрая ще достигне до крайната си цел към края на 2025 г. В последните етапи на пътуването си сондата ще използва гравитацията на Меркурий и на Слънцето, ще преминава близо да планетата и ще се връща обратно в орбита около нея.

След това Bepi ще се раздели на два отделни апарата – „Меркурий планетарен орбитър“ (МПО) създаден от Европейската космическа агенция и „Меркурий магнитосферен орбитър“ (MMO) създаден в Япония. Голяма част от научните инструменти ще изследват повърхността на планетата, нейната вътрешност, магнитосферата и екзосферата, за да хвърлят светлина върху това тайнствено небесно тяло.

Повърхността на Меркурий е набраздена от дълбоки, тъмни кратери, чието дъно никога не вижда слънчевата светлина. На планета, на която температурата достига до 426 градуса по Целзий, по някакъв начин в леглата на кратера се крие лед.

Учените смятат, че тъмен органичен материал би могъл да спре този лед да се разтопи, казва Сузане Имберс, доцент по космическа физика в Университета в Лестър, Великобритания.
„Какво представляват тези неща – тайнственият тъмен материал в постоянно засенчените кратери на Меркурий? Как се образува? Това ли предпазва леда от изчезване? Бепи трябва да отговори на някои от тези въпроси“ надява се тя.

Имберс е специалист, изследващ магнитосферата на Меркурий. Нейният екип стои зад рентгеновия спектрометър MIXS, който измерва рентгеновите лъчи, излъчвани от повърхността на планетата. Тази информация може да помогне на учените да разберат формата и състава на планетата.

Разбирането на причините за странната магнитна активност на Меркурий може да даде информация на учените и за Земята. Макар че магнитното поле на Меркурий е слабо, то взаимодейства с плазмата на слънчевия вятър по невероятно динамични начини. Подобни, но по-малко интензивни взаимодействия засягат и нашата планета. „Аурорите, електрическите мрежи и дори спътниците в орбита действат по милостта на слънчевите ветрове. Ако можем да разберем какво се случва на Меркурий, можем да приложим това знание и на Земята и да се опитаме да изработим начини за защита от най-лошите въздействия на Слънцето“, обяснява Имберс пред списание Newsweek.

Отвъд целите на чистата наука, Джо Зендер от ESA, заместник-ръководител на проекта БепиКоломбо, разказва история за човешките постижения. Проектът е събрал заедно космически агенции, компании, инженери и учени от цял свят. „В момента участват много европейски страни. Имаме участващи колеги от Япония, имаме един инструмент произведен от Русия, имаме колеги от САЩ „, казва Зендър пред Нюзуик.

Сега предизвикателството е да се хармонизират усилията на всички в този масивен проект.
„Трябва да разберем за всяка научна цел – а ние сме си поставили много такива – какъв инструмент да използваме, кога да действаме, дали имаме енергията, дали можем да получим данните и т.н.“

Бепи е фокусът на цялата кариера на много от участващите в програмата инженери. Но Джесика Маршал, системен инженер от Еърбъс – главният изпълнител на Европейската космическа агенция, се вдъхновява от това което предстои и казва пред Нюзуик, че нейното 14-месечно дете, ще бъде на осем години, докато Бепи достигне Меркурий.

Тя е уверена обаче, че чакането на отговорите ще си струва. Въпреки че пътуването ще бъде предизвикателство, инженерите са почти сигурни, че то ще бъде успешно.

Източник: Newsweek

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори