Следи от поредните възможно обитаеми езера на Марс

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA/JPL/Arizona State University
Антония Михайлова

Така нареченият Лабиринт на нощта на Марс в миналото е бил дъно на един от най-дълбоките каньони на Червената планета. Той е бил пълен с вулканични езера, във водите на които теоретично може да се е зародил живот, става ясно от статия, публикувана в сп. Planetary and Space Science.

„Комфортните температури, течната вода и всички необходими съставки – това, което характеризира обитаемите среди на Земята – може да са се зараждали на Марс в тези ъгълчета от неговата повърхност, където водата е съществувала продължително време. Такива участъци може да са региони, разположени недалече от вулкани“, казва Алексис Родригес от Планетологичния институт в Тусон (САЩ).

Родригес стигнал до извода, че такива условия са съществували в един от най-загадъчните обекти на Марс – така наречения Лабиринт на нощта, съединяващ вулканичното плато Фарсида с прочутите долини Маринър, система от каньони на екватора на Червената планета.

Както обяснява ученият, много планетолози смятат тези долини за следи от движението на големи потоци вода в далечното минало на Марс, преди около 3 милиона години, които са се стичали по склоновете на вулканичното плато в резултат на подземни или атмосферни процеси. Много изследователи не са съгласни с това и посочват, че долините Маринър почти не са докоснати от процес на водна ерозия.

Екип планетолози под ръководството на Родригес се усъмнили в това, като изучили всички следи от водна ерозия и присъствието на вода на платото Фарсида, в самия Лабиринт на нощта, а също и в принадлежащите към него части от долините Маринър по данни, събрани от сондите MRO и Mars Global Surveyor.

Както показали тези снимки, стените на Лабиринта на нощта всъщност представляват дебели наноси от типично „водни“ планински скали, предимно соли, формиращи се под въздействието на потоци подпочвени топли води. Анализът на техните структури и състав установил, че в определен момент от времето почвата, през която те са текли, е „пропадала“, което е породило цяла редица топли сладководни езера, подхранвани от водата, стичаща се от склоновете на Фарсида.

Тези езера според изчисленията на Родригес и колегите му са съществували поне 50–100 милиона години, докато вулканите на платото продължавали да изригват лава и да проявяват признаци на активност. Това може да е било достатъчно за зараждането на примитивни форми на живот, смятат изследователите.

Потвърждение на това са езерата в Тибет, формирани и съществуващи в сходни температурни и атмосферни условия. Ако това наистина е било така, то Лабиринтът на нощта може да е едно от най-привлекателните места за кацането на новия марсоход на НАСА или за човешка експедиция, заключават учените.

РИА Новости

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори