Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Смятахме, че водата на Земята е дошла с астероиди. Но това не е цялата истина

14 ноември 2018 г. в 10:06
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:20

Водата на Земята може да не е пренесена само от астероидите: Според ново изследване направено в САЩ, водата на Земята може да не произхожда единствено от материал, донeсен от астероиди, както се смяташе досега.

Проучването е публикувано в изданието Journal of Geophysical Research. Екип воден от Стивън Деш от Аризонаския държавен университет, поставя под съмнение широко възприетите идеи за астероидния произход на водорода във водата на планетата. Вместо това учените предполагат, че водородът може отчасти да идва от слънчевата мъглявина – облаци прах и газ след сформирането на Слънцето.

Учените смятат, че техните открития могат да дадат нови прозрения за развитието на други планети и техния потенциал за поддържане на живот.

Досега много учени подкрепяха теорията, че цялата вода на Земята идва от астероиди, главно защото съотношението на деутерий, по-тежкия водороден изотоп, към нормалния водород е сходно в океанските и астероидните проби.

Разбира се, химическият подпис на океана е близо до това, което се намира в астероидите, но това може да не е цялата история, обяснява Деш.

„Това е малко сляпо място в теорията“, казва той. „Когато хората измерват съотношението в океанската вода и виждат, че е доста близо до това, което намираме в астероидите, винаги е било лесно да повярваме, че всичко идва от астероиди“.

Деш и колегите му казват, че по-скорошни изследвания показват, че водородът в земните океани не представлява целия водород на планетата. Проби, взети дълбоко под земята, близо до границата между ядрото и мантията, имат значително по-малко деутерий, което показва, че този водород може да не е дошъл от астероиди.

Благородните газове хелий и неон, с изотопни подписи, наследени от слънчевата мъглявина, също са открити в мантията на Земята.

В новото изследване учените разработват теоретичен модел, който предполага, че преди няколко милиарда години големи астероиди, съдържащи вода, започват да се превръщат в планети, докато слънчевата мъглявина все още се върти около Слънцето.
Тези астероиди, известни като планетни ембриони, се сблъскват и нарастват бързо, докато в крайна сметка гигантски сблъсък създава достатъчно енергия, за да се стопи повърхността на най-големияот тях, създавайки океан от магма. Този обект в крайна сметка се е превърнал в планетата Земя.

Газовете от слънчевата мъглявина, включително водорода и благородни газове, са били извлечени от големия ембрион, покрит с магма, за да се образува ранната атмосфера на Земята. Водородът от мъглявината, който съдържа по-малко деутерий и е по-лек от водорода в астероидите, се разтваря в стопеното желязо на магмения океан.

Чрез процес, наречен изотопно фракциониране, водородът е изтеглен към центъра на Земята. Елементът, който е привлечен от желязо, се доставя в ядрото от метала, докато голяма част от деутерийят остава в магмата, която в крайна сметка се охлажда и става мантия. Въздействията от по-малки ембриони и други обекти продължават да прибавят вода и обща маса, докато Земята достигне своя краен размер.

Този нов модел ще остави Земята с благородни газове дълбоко в мантията и по-ниско съотношение на деутерий към водород в ядрото, отколкото в мантията и океаните.

Авторите са използвали модела, за да преценят колко водород произлиза от всеки източник. Те заключават, че по-голямата чест е астероиден водород, но част от водата на Земята, може би до 2%, наистина идват от слънчевата мъглявина.

Авторите казват, че тяхното проучване предлага нови перспективи за развитието на подобни на Земята други планети в други слънчеви системи, които може да не разполагат с достъп до астероиди, натоварени с вода, но все пак биха могли да получат вода чрез собствените си мъглявини.

„Този модел предполага, че е неизбежно образуването на вода и то може да се случи на всяка достатъчно голяма скалиста екзопланета в друга слънчева система  и това е много вълнуващо“, казва съавторът на изследването Юн Уу.

Категории на статията:
Вселена