Космическият апарат „Луси“ на НАСА, изстрелян през 2021 г. с мисия да изследва троянските астероиди на Юпитер, започна финалната подготовка за първите си близки срещи с тези древни небесни тела.

Екипът на мисията успешно проведе тестове на камерата с висока резолюция L’LORRI, насочвайки я към четири от бъдещите си цели – астероидите Еврибат, Полимела, Левк и Орус.

Въпреки че астероидите са отдалечени на стотици милиони километри и на направените снимки изглеждат просто като няколко пиксела, тези първоначални наблюдения са от решаващо значение.

Те позволяват на учените да изберат най-добрите настройки на камерата за предстоящите прелитания, когато апаратът ще се движи с огромна скорост и няма да има втора възможност за заснемане.

Първите тестови наблюдения са извършени през пролетта на 2026 г.

Обработката на изображенията е завършена през юли. Тези кадри са особено важни, тъй като по време на бъдещите си сближавания „Луси“ ще наблюдава астероидите под съвсем различен ъгъл на осветяване.

Погледнати от Земята, троянските астероиди са почти изцяло осветени от Слънцето, подобно на пълнолуние.

При прелитанията обаче сондата ще премине само на 480 до 960 км от повърхността им и ще ги види под много по-малък фазов ъгъл, което означава, че голяма част от тях ще бъде в сянка.

Именно това налага прецизна калибрация, за да се избегнат твърде тъмни или преекспонирани снимки.

Тези проверки позволяват на екипа да настрои параметрите на камерата, да подбере оптимална експозиция и да разработи алгоритми за обработка на изображенията много преди началото на основната научна фаза.

Тъй като всяко прелитане ще трае само няколко минути, подготовката е ключова за успеха на мисията.

Очаква се серията от прелитания да започне през август 2027 г. и да продължи до ноември 2028 г., като скоростта на сближаване ще достига близо 26 000 км/ч.

„Луси“ ще бъде първият космически апарат, изследвал отблизо троянските астероиди

Това са две групи астероиди, разположени в точките на Лагранж L4 и L5 на системата Слънце-Юпитер, които се движат в орбита около Слънцето заедно с газовия гигант.

Смята се, че тези обекти са своеобразни „вкаменелости“ от ранната Слънчева система, запазили почти непроменен своя първоначален състав отпреди повече от 4 милиарда години.