Хората стареят с различна скорост, а реалната (биологична) възраст може в пъти да се отличава от календарната. Така някои стават старци на средна възраст – до този извод са стигнали американски учени, които изследвали хиляда връстници – 38-годишни жители на новозеландски град. Изследването им е представено в сп. PNAS.
Геронтолозите работили с участници в т.нар. Дънидинско изследване (Dunedin Study), в което се проследява жизненият път на 1000 новозеландци, родени през 1972 и 1973 година в Данидин. Изследването било провеждано 12 години.
Бил съставен списък от 18 биологични маркера, отразяващи реалната възраст на човека, например състоянието на бъбреците и черния дроб, нивото на холестерин, функционалното състояние на сърдечносъдовата система, дължината на теломерите.
Динамиката на измененията на тези маркери била измервана, когато дънидинците били на 26, 32 и 38 г. Оказало се, че биологичната възраст на 38-годишните варирала от 28 до 61 години. По такъв начин към всеки ден от раждането на някои участници в изследването в живота им преминавали година и половина – две.
Тези, при които биологичната възраст превишавала календарната, зле преминавали тестовете, които обикновено се дават на възрастни хора (за координация на движенията и решаване на нетривиални задачи). С труд им се удавали и физически усилия, например качване по стълби.
След това учените се опитали да разберат доколко външността съответства на реалната възраст на човека. Те поканили доброволци студенти и ги помолили да определят възрастта на дънидинците по снимки. Оказало сее, че биологично по-старите хора се възприемат такива и на снимките.
„Хората, стареещи с повишена скорост, още в зряла възраст отслабват, стават по-малко издръжливи, при тях се снижават когнитивните способности, те започват по-зле да оценяват своето здраве и изглеждат по-стари от годините си“, отбелязват геронтолозите.
Но учените определили друго главно в изследването: доказана била възможността за използване на биологични маркери за измерване на процеса на стареене при пациенти на средна възраст – прекалено млади, за да се диагностицират при тях възрастови заболявания.
Това трябва да приближи геронтолозите към главната им цел – работа със самите процеси на стареене, а не с проявленията им във вид на болести.
„Колкото повече стареем, толкова е по-висок рискът от получаване на различни заболявания. За да ги предотвратим едновременно, мишена на терапевтите трябва да стане самото стареене“, отбелязва ръководителят на изследването Даниел Белски (Daniel Belsky), цитиран от Lenta.ru.
