Страхът неизменно ни съпътства

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Отдавна е известно, че между възприятието и емоционалното преживяване има двустранна връзка и тя е добре позната на всеки.

Но се случва така, че преживените в миналото емоции влияят на възприемането на това, което чуваме тук и сега. Ситуацията е особено позната на тези, които страдат от посттравматичен синдром – например рязък автомобилен шум може да се обърне в паника за бивш войник или бежанец от „гореща точка”, тъй като с такива звуци те асоциират военна атака.

Но как точно възниква такава връзка, учените досега не могат да кажат с точност. Нормално страхът трябва да ни защитава от опасности, но защо той започва да се разпространява върху видимо безопасни ситуации?

За да изяснят това, изследователи от Медицинската школа на Пенсилванския университет (САЩ) направили следния опит. Те учили мишки да различават потенциално опасни ситуации и безопасни звуци, но обучението преминавало по две схеми – авторите сменяли както самите звуци, така и ситуациите, които ги съпровождали.

Във втория случай учените се стремели у мишките да се различава колкото се може по-силно емоционалното състояние, съпътстващо потенциално опасна и безопасна ситуация, за да може емоцията, съпровождаща някаква заплаха, да бъде възможно най-специфична.

Според Мария Гефен, ръководител на изследването, звуковите отличия сами по себе си не помагали прекалено на животните да отличават опасното от безопасното – дори ако честотите силно се различавали, чувството за опасност обхващало безопасните звуци. Ако силно се отличавали именно емоционалните преживявания, това необичайно изостряло слуха на мишките и тук животните можели да различават застрашаващите и неутралните звуци, дори ако те били близки по честота.

Иначе казано, ако страхът бил много специализиран, това изостряло възприятието и не позволявало на мозъка да греши във външния сигнал.

В хода на експеримента се изяснило, че слуховата кора, която посредничи при възприемането на звуковите сигнали, не взема участие в емоционалното запомняне. Тук всичко зависи от амигдалата и някои центрове под кората. Тоест слуховата кора играе ролята в различаването на звуковите честоти, но всичко, което се отнася до емоционалния опит, неговото обобщение или специализация, макар и свързано със звука, зависи от други центрове.

Авторите се надяват, че тези данни ще помогнат да се решават психологически проблеми, свързани с тревожни и натрапчиви състояния, депресии и случаи на посттравматичен синдром.

Как точно ще помогне това на психолозите, ще стане ясно след допълнителни изследвания, когато получените данни ще бъдат анализирани от гледна точка на човешката психология.

Резултатите от изследването ще бъдат публикувани в Nature Neuroscience.

Източник: Penn Medicine

Категории на статиите:
Аз, човекът

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори