В древно съкровище откриха странен метал от друга планета

Експерти, проучвали съкровище от Иберийската бронзова епоха, са попаднали на нещо странно – няколко предмета, изработени с помощта на странен метал, който не принадлежи на нашата планета.

Сред многото златни съкровища от Иберийската бронзова епоха, чифт предмети привлекли вниманието на екипа, ръководен от Салвадор Ровира-Льоренс от отдела за консервация на Националния археологически музей на Испания.

Изследователите са установили, че матова гривна и ръждясало полукълбо, украсено със злато, са изковани не от подземен метал, а от желязо, добито от метеорити, пише Science Alert .

Технологиите и методите за обработка на метал на Иберийския полуостров преди повече от 3000 години са били много по-напреднали, отколкото се е смятало досега, казват учените.

Съкровището от Виленасе състои от 66 предимно златни или украсени със злато предмети.

Открито е преди повече от 60 години, през 1963 г., в днешния Аликанте, Испания.

Оттогава се смята за едно от най-важните, защото ни показва какви са били бижутата от бронзовата епоха на Иберийския полуостров и в Европа като цяло.

Според изследователите, два предмета значително затрудняват датирането на колекцията. Това са малко, кухо полукълбо – вероятно част от дръжка на скиптър или меч, и гривна, която прилича на огърлица.

И двата предмета имат „железен вид“. На Иберийския полуостров обаче желязната епоха – времето, когато разтопеното земно желязо започва да замества бронза, започва едва около 850 г. пр.н.е.

А откритите артефакти датират между 1500 и 1200 г. пр.н.е.

От друга страна, желязната руда от земната кора не е единственият източник на материал.

Известно е, че в света има много артефакти от преджелязната епоха, ковани от метеоритно желязо.

Предишни изследвания вече показаха, че има начини за разграничаване на тези видове желязо. Метеоритното желязо има много по-високо съдържание на никел от желязото, добито от земната кора.

Сега учените са се фокусирали да определят колко никел съдържат откритите бижута.

Екипът използва масспектрометрия, за да определи състава. Резултатите показват, че както полукълбото, така и гривната са направени от метеоритно желязо.