Една от най-разпознаваемите звездни формации в нашата галактика може да е приютила интергалактически беглец.
Скрита в голямото съзвездие Урса, дом на Голямата мечка, странната звезда J1124+4535 не прилича на никоя друга в Млечния път. Странното космическо тяло има необичайна химическа сигнатура и по всяка вероятност – произход.
Използвайки спектроскопски телескоп в Китай, който нализира светлинния спектър на звездата, учените установили, че конкретно тази звезда съдържа по-малка фракция магнезий и желязо, в сравнение със своите съседи.
Последващо проучване с телескопа Субару в Япония потвърждава откритието, разкривайки също наличието на химикал, наречен европий, в много по-големи количества в сравнение с нашето слънце.
Съотношението е различно от всичко виждано досега в останалата част на галактиката и кара учените да мислят, че конкретно тази звезда може да е интергалактически аутсайдер, самотна останка от галактика джудже, погълната някога от Млечния път.
„Звезди като тази са откривани в наши дни в галактики джуджета“, обясняват авторите, „предоставяйки ни най-ясната химична сигнатура за отминали събития, свързани с Млечния път.“
Звезда като J1124+4535 е екстремно рядка и представлява очевиден аутсайдер за нашата галактика, но това не озаначава, че е сама във вселената. Астрономите наскоро наблюдаваха други звезди в периферията на Млечния път, които съдържат подобни ниски стойности на метал.
Учените обясняват, че звездите формирани в галактики джуджета около нашата галактика, като напр. Малката мечка може да имат и сродни състави с ниски нива на натрий, скандий, никел и цинк.
Звездите се формират от облаци междузвезден газ и съотношението на елементите в облака – родител се наблюдава като химична сигнатура в звездите, формирани в този облак. Така звездите формирани близо една до друга имат и сходно съотношение на елементите.
Поради сходствата в химичните сигнатури, учените смятат, че J1124+4535 трябва да произхожда от древна галактика джудже, нещо подобно на Малката мечка.
За първи път виждаме нещо подобно в нашата собствена галактика, а то е било „под носа ни“ през цялото време.
Изследването е публикувано в Nature Astronomy.
