Учени използваха суперкомпютър, за да симулират създаването и еволюцията на 8 милиона виртуални вселени, всяка с по 12 милиона галактики. В процеса те откриха нещо ново за вселената, в която ние живеем.
Галактиките формират звезди от водород, но някои галактики спират образуването на нови звезди, въпреки че все още имат огромни количества водороден газ. Доскоро учените отдаваха това на комбинация от фактори.
Те смятаха, че супермасивни черни дупки в центъра на галактиките може да произвеждат твърде много енергия, която не позволява на водорода да се охлади до нива за създаване на звезди със супернова ексзплозии, които допринасят за адската среда.
Тъмната материя може също да играе роля, тъй като гравитационното и дърпане може да предизвиква повишение на температурата на водородния газ.
„Връщайки се назад по-рано и по-рано във времето, бихме очаквали тъмната материя да е по-плътна и поради това газът да бъде по-горещ и по-горещ,“ казва изследователят Питър Бехрузи в прессъобщение. „Това е лошо за формирането на звезди, затова смятахме, че много галактики в ранната вселена са престанали да формират звезди много отдавна.“
Но станалите възможни благодарение на суперкомпютъра симулации на вселени, чието изследване е публикувано в журнала Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, показват, че случаят не е такъв.
Само в случаите, когато учените позволяват в симулациите на ранните галактики да продължават ефективно да създават звезди, тези галактики се развиват до формиране на виртуални вселени, които изглеждат като нашата истинска вселена.
„С други думи, принудени сме да заключим, че галактиките са формирали по-ефикасно звезди в по-ранните времена, отколкото смятахме,“ казва Бехрузи. “И това което разбираме е, че енергията създадена от супермасивни черни дупки и експлодиращи звезди е по-малко ефикасна във възпрепятстване формирането на звезди, отколкото предполагат досегашните теории.“
Това е първото изследване, което симулира толкова голяма секция от нашата вселена, но дори нейните 12 милиона галактики са незабележим фрагмент на фона на стоте милиарда галактики, за които се знае, че съществуват в нашата видима вселена.
Все пак с развитието на технологиите и суперкомпютрите, които стават все по-мощни, може би не е далеч времето, в което учените ще могат да симулират създаването и развитието на цялата вселена и в процеса да разкрият повече от нейните мистерии.
