Стресът можел и да бъде полезен

Много често стресът е обвиняван за разрушаването на човешкото здраве и за предизвикването на редица заболявания. Сега обаче, ново изследване направено от Северозападния университет в САЩ показва, че стрес в малки дози всъщност може и да е полезен и да има положителен ефект върху клетките на организма.

Когато остаряваме, клетъчният механизъм отговарящ за осъществяването на качествения контрол на така нареченото протеиново сгъване, (протеиновото сгъване е физическият процес, чрез който протеиновата верига придобива своята естествена 3-измерна структура, която обикновено е биологично функционална, по бърз и възпроизводим начин), започва да се проваля. В резултат на това, клетките започват да произвеждат увреден протеин, който от своя страна е виновен за появата на старчески заболявания, като Паркинсон и Алцхаймер.

Екипът на Северозападният университет прави опити с червеи и открива, че получаваните сигнали от митохондрията поставена под умерен стрес всъщност може да предотвратят провала на този клетъчен качествен контрол.

„Хората отдавна знаят, че продължителният митохондриален стрес може да бъде вреден. Ние обаче открихме, че когато стресираме умерено митохондрията , този стрес се интерпретира от клетките и самото животно, като сигнал за оцеляване, стратегия за оцеляване. Нещо повече, това прави животното устойчиво на стрес и увеличава продължителността на живота му“, казва водещият проучването Ричард Моримото.

Този вид червеи (Caenorhabditis elegans) се използва често за изследвания на стареенето при хората, тъй като има биохимична среда и клетъчни свойства, които имитират нашите.

Още през  2015 г. Моримото публикува доклад, в който се наблюдава връзката между инхибиторните сигнали, изпратени чрез зародишни клетъчни линии, и молекулярния спад, свързан със застаряването. Авторът идентифицира набор от гени, известни като веригата на транспорт на митохондриални електрони, която служи за регулиране на упадъка на организма при стареене.

При сегашното изследване опитите продължават, като се прилагат малки дози ксенобиотици и излагане на патогени. В резултат на този стрес обаче, организмите демонстрират доказано по-добро здраве.

Моримото обяснява, че това изследване не предвижда хората да живеят по-дълго, но вместо това може да очертае начин да се гарантира, че хората ще останат по-здрави по време на живота си. Целта е молекулите на организма да не се разграждат по начин, който насърчава болести и други нежелани състояния. Моримото описва целта си да гарантира, че „обхватът на доброто здраве на дадено лице ще съвпада с продължителността на неговия живот“.