Стресът съкращава ДНК. Или не?

Теломерите са крайни участъци на хромозомите, които приличат на калпачета и защитават ДНК от увреждане. Със стареенето на организма теломерите постепенно се скъсяват, губейки своята защитна функция.

При различните хора дължината на теломерите е различна, така че теломерите могат да се смятат за показател на биологичната възраст на човека (за разлика о паспортната възраст). Късите теломери са свързани със заболявания на сърцето, метаболитен синдром, невродегенеративни и други хронични заболявания.

Известно е, че дължината на теломера е свързана с болестите, но учените отдавна си задават въпроса:  може ли тя да зависи от това, което се случва в съзнанието на човека? В хода на лабораторни изследвания върху мишки е установено, че стресовият хормон катехоламин уврежда хромозомите. Други изследвания са потвърдили: стресът е способен да скъсява теломерите и при хората.

Учени от Станфордския университет начело с Мая Матър (Maya B. Mathur) са провели най-големия до днес метаанализ, като систематизирали данните от 22 предишни изследвания, за да разберат какво е влиянието на стреса върху ДНК. Учените открили невероятно малко съотношение между стреса и дължината на теломера (r = -0,06). Ефектът се оказал сходен и за мъже, и за жени.

По време на изследването стресът на доброволците се измервал с въпроси как са се чувствали през последния месец (например „Колко често миналия месец сте чувствали, че не сте в състояние да контролирате важни неща в своя живот?“).

Напълно е възможно в дългосрочна перспектива стресът да има по-съществени последствия. Досега са проведени прекалено малко изследвания, способни да измерват стреса няколко пъти в продължение на няколко години или дори десетилетия, а не месеци.

Тъй като при изследването учените са използвали данните от предишни работи, те успели да направят изводи за различните демографски групи. Някои изследователи основно работели с бяло население с високо ниво на доходи, други специално подбирали респонденти, сблъскали се със сериозни проблеми в живота (например с домашно насилие или необходимост постоянно да се грижат за болни роднини), трети се допитвали до хора с определени физически проблеми (например мастоцитоза).

• Модификация на теломерите обърна стареенето назад
• Тя бръкна в гените си, за да бъде вечно млада
• Отстраняване на митохондриите обърна клетъчното стареене

Напълно е възможно стресът да оказва особено влияние на хората, постоянно сблъскващи се с несгоди. Но при тях съотношението било малко по-голямо (r = -0,10) и разликата не била статистически значима.

Авторите на новото изследване смятат, че популярната хипотеза за това, че стресът уврежда теломерите, може да бъде поставена под съмнение. Макар че още е рано за изводи, тъй като изследването повдига множество нови въпроси.

Статията на учените е публикувана в сп. Brain, Behavior, and Immunity.