Онколозите са открили неочаквано полезен ефект на физическата активност – постоянните упражнения са помогнали на мишки, страдащи от рак, да забавят растежа на тумора и да налят размерите му благодарение на отделянето на адреналин, се казва в статия, публикувана в сп. Cell Metabolism.
„Отдавна знаем, че проникването на лимфоцитите – естествените „килъри“, води до намаляване на размерите на туморите, но досега никой не се е опитвал да провери как физическото натоварване влияе върху тяхната работа. Ние установихме в нашите експерименти, че простото въвеждане на адреналин в тялото на мишки, имитиращи натоварване, мобилизира тези клетки и ги „насочва“ към тумора“, казва Пернила Ходжман (Pernille Hojman) от университета на Копенхаген (Дания).
Ходжман и нейните колеги са установили, че постоянните упражнения или просто въвеждането на адреналин в организма на мишките позволява да се съкрати тумора наполовина в сравнение с гризачите на „болничен“ режим, а също да се забави съществено неговия ръст, като провеждали опити на животни, на които учените подкожно въвели култури от клетки на меланома и други форми на рак.
След няколко седмици, когато туморите започнали да се разпространяват по организма, учените разделили мишките на няколко групи, на част от които бил предписан режим на покой, докато другите или постоянно „въртели колелото“, или получавали редовни инжекции адреналин, имитиращи физически труд.
Оказало се, че упражненията се отразили изключително благоприятно върху здравето на гризачите – размерите на техните тумори се съкратили с 61-67% след началото на упражненията или въвеждането на хормона, което се наблюдавало за всички разновидности на рак, които учените присадили под кожата на мишките.
Причина за това, както показали наблюденията на работата на клетките, било това, че по време на упражнения мускулите на животните изработвали повече количество интерлевкин-6 – сигнално вещество на имунната система, което активира така наречените NK клетки, лимфоцити, специализирани в унищожаването на ракови клетки. Молекулите интерлевкин очевидно карат тези естествени килъри да се борят активно с рака и ги насочват към центъра на тумора.
„Болните от рак може да попитат: „Колко често трябва да спортувам и ще ми помогне ли това? На мен, като човек, свързан и с онкологията, и със спорта, преди ми беше трудно да определя оптималната честота и интензивност на упражненията. Получените от нас данни показват, че те по-скоро следва максимално упорито да се занимават със спорт, за да накарат своето тяло да изработва по-голямо количество адреналин и да „пробудят“ NK клетките“, заключава Ходжман.
