Физикът теоретик Сабине Хосенфелдер от Стокхолм смята двата претендента за теория на всичко (теорията на струните и примковата квантова гравитация) за две страни на един медал.
Според нея в момента примковата квантова гравитация е достигнала голям прогрес, за което разказва в онлайн изданието Quanta Magazine.
Хосенфелдер обяснява, че разширението на примковата квантова гравитация във висшите измерения включва суперсиметрията – подобно на теорията на струните. За да не противоречи примковата квантова гравитация на специалната теория на относителността, първата изисква въвеждане на взаимодействия, подобни на тези в теорията на струните, смята Родолфо Гамбини.
Херман Верлинде от Принстънския университет смята, че примковата квантова гравитация може да помогне в постигането на прогрес в разбирането на идеите AdS/CFT съответствието (anti-de Sitter / conformal field theory correspondence) между комфорната теория и гравитацията. В своя работа физикът, с помощта на методите на примковата квантова гравитация, е описал триизмерно пространство-време (в което има две пространствени координати и една времева).
В момента над теорията на струните работят няколко хиляди физици теоретици. Над примковата квантова гравитация работят много по-малко специалисти. Повечето струнни теоретици не възприемат сериозно примковата квантова гравитация. Теорията на струните се основава на идеята за съществуване на Планкови мащаби на хипотетични едномерни обекти – струни, чието възбуждане се интерпретира като елементарни частици и техните взаимодействия.
Тази теория се явява последователно развитие на квантовата теория на полето, която днес се явява математически апарат за съвременната физика на елементарните частици – Стандартния модел.
За разлика от теорията на струните примковата квантова гравитация предполага съществуването на дискретна мрежа на пространство-времето, образувана от квантови клетки. Динамиката на тези клетки определя структурата на пространство-времето.
