Бекон при кръвоизлив от носа. И котките хапят при депресия

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Improbable Research
Антония Михайлова

В Харвард вече за 24-ти път бяха връчени Шнобеловите награди. Ние се посмяхме, а след това се замислихме защо учените са изследвали подхлъзването на бананова кора, облекчаващите се по голяма нужда кучета и бебета, защо са тичали в костюми на бели мечки и са поставяли бекон в носовете на болни деца.

Тържествената церемония по връчване на Ig Nobel Prize се състоя на 18 септември в САЩ, в харвардския театър Сандърс.

Шнобеловата награда е съкращение от „Шеговита Нобелова награда“, тъй като връчването на тази в известна степен осмиваща странни научни изследвания награда предшества Нобеловата. Напомняме, че в англоезичния вариант Шнобеловата награда се нарича Ig Nobel Prize, което може да се преведе като „позорна награда“.

Разбира се, победителите получават паметните Шнобелови статуетки от истински Нобелови лауреати.

Те се полагат за изследвания, които „първо ни разсмиват, а после ни карат да се замислим“. Тази хумористична и често дори издевателска церемония за почти четвърт век е накарала, изглежда, да се замислят не само зрителите, но и самите лауреати.

Физика

В този раздел наградата отиде при Киоши Мабути, Кенсей Танака, Даичи Учиджима и Рина Сакаи за изучаването на хлъзгавите бананови кори. Учените от университета Китасато проверили какво се случва при попадане на 12 вида бананови кори под подметката на обувката.

Тоест изследователите решили да изяснят наистина ли човек се подхлъзва, ако попадне върху обелката от този плод и какво се случва при това от гледна точка на физиката.

Оказало се, че например върху линолеум банановата кора само с една пета намалява триенето на обелката в покритието. Учените изяснили също така колко по-хлъзгава ще бъде ситуацията, ако човек в обувки застане върху сняг или се качи на ски.

После изследователите публикували статия в уважаваното научно списание Tribology, но ние сме почти сигурни, че те са се прицелвали директно в Шнобела. Впрочем публикацията видяла бял свят през септември 2012 г., но истинското признание за японците дошло чак сега.

Биология

Замисляли ли сте се някога, че кучетата, които акат на улицата, избират строга посока, в която следва да насочат екскрементите зад борда на своя организъм? Ако не сте, то вече е ясно, че тялото им в процеса се изравнява по посоката север-юг. Именно това е изяснил в хода на своето изследване екипът на Властимил Харт, състоящ се от учени от Чехия и Германия.

Биолозите две години следили 70 кучета от 37 породи, записвали точните параметри на хиляди актове по дефекация и препикаване на територии и стигнали до извода, че верните приятели на човека по такъв начин демонстрират усещане на магнитното поле на Земята.

Освен това, ако особите от мъжки пол основно изравняват своето тяло в хода на акта дефекация, то женските предпочитат да гледат строго на север или юг в процеса на изпразване на пикочния си мехур.

Защо се случва така и правят ли го кучетата преднамерено, или интуитивно, биолозите така и не установили. Изследването на учените било публикувано в сп. Frontiers in Zoology.

Хранене

Екскрементите са спомогнали в получаването на Шнобелова награда не само на чехите и немците, но и на испанците. Този път били използвани екскременти на дечица, от които учените от Иберия направили… колбас.

Ракел Рубио и колегите ѝ от Мадридския университет и други висши учебни заведения на Испания търсели пробиотични бактерии, които могат да бъдат използвани в качеството на потенциална закваска за ферментирали колбаси. Такива микроорганизми трябва да са устойчиви към киселата среда на храносмилателния тракт и да присъстват в човешките фекалии, става ясно от статия в изданието Journal of Agricultural and Food Chemistry.

Учените решили да се обърнат към мръсните детски пелени. Те събрали образци от пробиотични бактерии от памперси на здрави бебета на възраст до 6 месеца. Рубио и екипът ѝ изолирали необходимите бактерии от видовете Lactobacillus и Bifidobacterium и техни различни щамове и пристъпили към изработката на колбас.

Полученият продукт напомня на средиземноморски колбас, известен като „фует“, толкова популярен в Барселона. Отчаяните учени дори опитали кулинарния си шедьовър и разказали, че е много вкусен.

Изкуство

Не е чудно, че екип, станал призьор в номинацията „Изкуство“, е родом от Италия. Марина де Томазо, Мишел Сардаро и Паоло Ливреа от университета на Бари през 2008 година доказали, че изкуството може да причинява болка или напротив – да оказва обезболяващо действие.

В рамките на експеримента екипът измервал степента на относителната болка, която изпитват доброволци (12 мъже и 12 жени), гледайки уродливи и красиви картини. В същото време дланите им били „обстрелвани“ с лазерни лъчи.

Италианците доказали, че в сравнение с наблюденията на прекрасното изкуство съзерцанието на уродливи произведения на изкуството наистина причинява страдания. Тъй като представата за прекрасното е доста индивидуална, доброволците поначало трябвало да избират от 20 картини на Ботичели, Да Винчи и други майстори на най-красивите според тях и най-неприятните. На следващия ден доброволците разглеждали любимите си платна, противните и обикновени черни стени, докато дланите им изпитвали краткотрайно припарване от въздействието на лазера.

Де Томазо и колегите ѝ доказали, че при съзерцание на прекрасното и най-важното – изкуство, което е по душата на човека, болката се усеща три пъти по-малко интензивно, отколкото при гледане на черна стена или картини, към които човек е равнодушен или изпитва неприязън.

Резултатите от проведената работа били публикувани в сп. Nursing Standard.

Интересно е, че вероятно „най-болезнената“ картина – „Писък“ на Едвард Мунк, била призната от повечето участници за прекрасна и им помагала да се справят с болката.

Икономика

Наградата по икономика отново е за италианци. Лауреати на Шнобелова награда станаха представители на Националния статистически институт (Istat) за „творчески“ подход към този стълб на обществото.

Ситуацията била сложна – от Европейския съюз постъпило искане за повишаване на нивото на благосъстояние на националната икономика на страната. Трябва да се отдаде дължимото на италианците – те положили всички усилия, за да изпълнят поръчението, като не подминали дори доходите, получени от проституция, търговия с наркотици, контрабанда и други незаконни финансови операции между „заинтересуваните“ участници.

Арктика

В категорията „Науката за Арктика“ победили хора, влезли в кожите на бели мечки. Ейгил Реймерс, Синдре Ефтестол и техните колеги от Норвегия през 2012 година публикували статия в сп. Arctic, Antarctica, and Alpine Research за своя необичаен експеримент.

Учените се заинтересували как шпицберенският елен (Rangifer tarandus platyrhynchus) реагира на приближаването на бяла мечка. За тази цел екипът се отправил на архипелага Шпицберген, където се облякъл в самоделни костюми на полярна мечка.

Изследователите тръгнали след елените, произволно избирайки най-различни стратегии на „лов“. По-късно, за да получат контролни резултати, те си взаимодействали с елените вече във вид на нормални хора.

Крайните данни за скоростта на реакцията на елените на приближаването на хищника позволили на учените да определят баланса между двата вида. Тази информация, сигурни са изследователите, е необходима за съхранението на популациите на двата вида северни животни.

Неврология

В областта на неврология заслужената награда отива при учени от Канада и Китай, които изучавали работата на главния мозък на напълно здрави хора, виждащи образа на Исус Христос върху препечена филийка или лица върху снимки от марсианската повърхност.

Такава разновидност на зрителна илюзия се нарича парейдолия. В хода на изследването 20 доброволци разглеждали различни изображения, докато се намирали в магнитнорезонансен томограф. Картините съдържали неясни лица на хора или букви, покрити от така наречения бял шум, който прилича на този от екрана при лошо настроен телевизор.

При това отделните кадри съдържали само бял шум, без каквито и да било скрити образи. Но това не попречило на неколцина участници да твърдят, че виждат лица. В същото време специалистите наблюдавали активността на невроните в различни мозъчни области. Учените стигнали до извода, че хората виждат илюзии, защото очакват да ги видят. Това „очакване“ впоследствие се предава в областта от мозъка, свързана с обработката на лица.

Здравеопазване

В областта на общественото здравеопазване наградата е за екип американски изследователи, направили откритие, малко плашещо за всички притежатели на котки. Учените твърдят, че писаните могат да предизвикат психически разстройства у стопаните си, депресия и дори да доведат до самоубийства.

Причината за това е доста неприятният паразит токсоплазма, който паразитира върху котките и може да се предава на човека. Дейвид Ханауер от Мичиганския университет и негови колеги открили, че токсоплазмата може да допринесе за развитието на цяла редица патологии, включително шизофрения.

Освен това изследователите установили повишена склонност към депресии у хората, които често са хапани от своите домашни любимци. Авторите на изследването предположили, че подобна връзка може да се дължи на това, че депресивните хора често си вземат котка за общуване.

Психология

Темата за начина на живот на човека и неговите разстройства е продължена от психолози. Журито на Шнобеловите награди е отличило работата на учените от университета на Западно Сидни, които изяснили, че „совите“ в по-голяма степен са подложени на редица психически нарушения от „чучулигите“.

Както се съобщава в статия, публикувана в изданието Personality and Individual Differences през 2013 г., сред любителите да се застояват до късно най-често се срещат прояви на така наречената тъмна триада личностни качества: нарцисизъм, психопатия и макиавелизъм.

До този извод учените стигнали, след като се допитали до над 200 студенти и съпоставили наличието на признаци на психически разстройства с предпочитаемия режим на сън.

Вярно, резултатите от изследването трябва да се разглеждат с поправката, че начинът на живот на студентите, особено нощно време, е достатъчно специфичен и сам по себе си може да влияе на тяхната психология.

Медицина

За необичайни постижения в областта на медицината е отбелязана работата на творчески мислещите учени от Детройтския медицински център, които използвали ивици бекон за лечението на неконтролируеми носови кръвотечения при четиригодишно дете, страдащо от тромбастения на Глайцман.

Обикновено е много трудно да се спре кървенето от носа на пациенти с това заболяване, което носи сериозна заплаха за живота и здравето им. Но както се съобщава в изданието Annals of Otology, Rhinology & Laryngology, обработени парчета от солено свинско, навити във формата на тампон, бързо и ефективно се справят с тази задача.

Струва си да отбележим, че използването на бекон в американската медицина има стари корени. В своята работа изследователите се опирали на опита на друг американски учен – Ей Джей Кон, който още през 1940 година публикувал статияИзползване на солено свинско за лечение на кръвоизливи“.

Възможно е през следващите години да се намерят изследователи, които да тръгнат по стъпките на днешните притежатели на Шнобели. И ние отново да се посмеем, а после да се замислим над това колко важни и необходими изследвания провеждат хората на науката.

Категории на статиите:
Еврика!

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори