Досега учените изучаваха болката. Както твърдят изследователите, по-лесно е да се изследват болковите рецептори, защото в хода на еволюцията те са се развивали по-бързо и затова са много. Експерименти в това отношение също се провеждат по-лесно – жегваш или убождаш доброволеца и на томографа се вижда кои сензори, отговорни за болковите усещания, се задействат от мозъка.
Съществуването на клетки, които отговарят само за приятни усещания, не е изследвано от учените. Смяташе се, че същите тактилни рецептори, с които буквално е обсипана кожата, се намират в комфорт, ако не им се причинява страдание. Последни изследвания опровергават това предположение.
В нервните клетки на опитни мишки били въведени флуоресцентни маркери, които светят само при възбуждане. И започнали да експериментират – пощипвали животните по гърба, леко ги убождали, а понякога ги галели. Едновременно с мощен микроскоп, който улавял светенето не само на повърхността на кожата, но и в дълбоките слоеве на гръбначния мозък, учените следили цялата верига на предаването на сигнали от нервната система.
„Успяхме да открием неврони, които отначало ни се струваха доста загадъчни – признава невробиологът от Калифорнийския технологичен институт Дейвид Андерсън, ръководител на изследването, . – Те се държаха доста странно – активираха се само в отговор на меко докосване, например поглаждане с четчица. И абсолютно не реагираха на грубо отношение.”
Излиза, че Бог е дарил всички живи същества със специални клетки за ласки.
Учените не повярвали на собствените си очи и направили друг опит. Мишките били поставени между две клетки. Попадайки в едната от тях, гризачите получавали инжекция с вещество, което избирателно възбуждало същите тези „клетки на удоволствие”. В съседната им бил въвеждан обикновен солен разтвор. След няколко процедури гризачите започнали да избират тази, където им въвеждали препарата, предизвикващ усещане за ласка и нежност. Така учените окончателно се убедили, че са успели да изолират нов тип клетки – така наречените MRGPRB4 неврони, или „рецептори на милването”. Има ги и в кожата на животните, и на човека.
„Накрая открихме тайната защо всички живи същества обичат да ги галят – обяснява проф. Андерсън. – Например стана ясно, че с помощта на груминг – галене и разрошване на козината на съседа – зверовете не толкова си почистват козината, колкото се стремят да си доставят удоволствие един на друг. Сега вече собствениците на кучета и котки по-съзнателно ще галят питомците си зад ухото.
Въз основа на откритието учените планират да създадат специални кремове и лосиони, които стимулират приятни усещания и помагат на човек да се отпусне.
Ние сме вечната нежност един към друг
Доказано е, че галенето, от научна гледна точка, е разновидност на масажа. Нежното, разбира се. Поглаждането и натискът върху кожата предизвикват промени на биохимично ниво. Импулсите от кожните рецептори постъпват в кората на главния мозък. След това – в хипоталамуса. Той стимулира изработването на специални хормони – пролактин, потискащ агресията, и ендорфин – естествен наркотик. И още един, много важен – окситоцин. Този хормон защитава от съпружеска невярност, затова го наричат „еликсир на доверието”.
Човек получава целия този букет от приятни биохимични вещества, ако приема редовни „дози” ласки. Тогава става психически устойчив, по-смел и по-добър. И по-рядко боледува.
А недостатъчната нежност и ласки го правят жесток, недоверчив и страхлив.
Освен това тези хормони са много важни за добрия секс. Те засилват взаимното влечение и извеждат към прекия път към оргазма. Освен това те се запазват в кръвта почти денонощие и предизвикват желание да заспиш в чуждите обятия, да се събудиш в тях, а после да продължиш.
„Хормоните на ласките” свързват хората един с друг. Понякога за цял живот. А ако няма нежност и ласки, то не остава никаква химична основа за любовта.
Източник: КР
