Тайната на римските додекаедри

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Сред множеството изобретения, оставени на човечеството от античните механици и инженери, има и тайнствени предмети, чието предназначение и до днес предизвиква спорове и съмнения.

Към тях безспорно се отнасят и римските додекаедри – неголеми кухи обекти от бронз или камък с 12 плоски петоъгълни граници.

За римските додекаедри е станало известно не толкова отдавна – преди около 200 години. Те са били създадени приблизително във II–IV век, но са открити едва през XIX век.

Додекаедрите били открити на територията на Централна и Северна Европа на места, които може да се нарекат периферия на Римската империя.

Към началото на XXI век при разкопки са открити около сто такива необичайни творения, повечето в Германия и Франция, но също и във Великобритания, Холандия, Швейцария, Австрия и Унгария – на територии, влизали някога в състава на северните римски провинции.

От четири до единадесет

Направените от бронз или камък кухи структури имат отвор във всеки петоъгълник, а по ъглите – 20 малки топчета. Диаметърът на отворите може да е както еднакъв, така и различен. Вариантите на диаметрите на отворите за един додекаедър са до четири.

Размерите на самите додекаедри се колебае от 4 до 11 сантиметра. Те са направени така, че устройството да стои на плоскост във всяко положение благодарение на топчиците. Съдейки по количеството находки, някога те са били широко разпространени. Един от тези предмети е бил открит в женски гроб, четири – в развалини на римска вила. Фактът, че много от тях са открити сред съкровища, потвърждава високата им стойност – съдейки по всичко, те са ценени наред със скъпоценностите.

Голямата загадка е за какво са били създавани те. За съжаление по този въпрос липсват документи, така че предназначението на тези артефакти и досега не е установено. И все пак за времето, изминало от момента на тяхното откриване, са се появили множество теории и предположения.

Изследователите ги надарили с множество функции – светилници (в един от екземплярите бил открит восък), игрални зарчета, геодезични уреди, приспособления за определяне на оптималното време за сеитба, инструменти за калиброване на тръби, украшения за жезли или скиптри, играчки за подхвърляне или просто геометрични скулптури.

Като цяло археолозите са издигнали 27 хипотези, макар че не са доказали нито една от тях. Сега в историческата литература за краткост се използва абревиатурата UGRO (от англ. Unidentified Gallo-Roman Object – „неидентифициран гало-римски предмет“).

Астрономически ориентир

Според една от най-разпространените теории е, че римските додекаедри са прилагани като измервателни приспособления, а именно – като далекомери на бойното поле. Додекаедърът бил използван за изчисляването на траекторията на снарядите и това обяснява наличието на различни диаметри на отворите в петоъгълниците.

По-интересна е хипотезата, че додекаедрите са служили като астрономически измервателни уреди, с чиято помощ определяли оптималното време за засяването на зимните култури. Както смята изследователят Вагеман, „додекаедърът е бил астрономически измервателен уред, с помощта на който е измерван ъгълът на падане на слънчевата светлина, и по такъв начин е измерван точно един специален ден през пролетта или през есента. Определяните по такъв начин дни очевидно са имали голяма важност за селското стопанство.“

Но противниците на тази теория отбелязват, че използването на додекаедрите като измервателни уреди от всякакъв род е невъзможно поради отсъствието на каквато и да било стандартизация – всички открити предмети имали различни размери и конструкция.

Впрочем сред множеството подобни теории има една правдоподобна. Според нея тези предмети се отнасят не толкова към римските завоеватели, колкото към културата на местните племена и народи, населявали в древността територията на Северна Европа и Британия.

Възможно е да има пряка връзка между додекаедрите от римския период и множеството доста по-древни каменни топки с издълбани върху тяхната повърхност правилни многоъгълници. Такива топки, датирани от периода между 2500 и 1500 г. пр.н.е., се откриват в Шотландия, Ирландия и Северна Англия.

Приблизително към същото време се отнася издигането на прочутия мегалитен комплекс Стоунхендж. Никой досега не може да каже с точност какво е било неговото предназначение. Но явно неслучайното разположение на гигантските камъни, свързано с цикъла на движението на Слънцето по небето, дава основания да се смята, че Стоунхендж е служил не само за религиозно-ритуални обреди, но и за астрономически наблюдения.

Възможно е и малките каменни многоъгълни топки да са играли за древните жители на Британия ролята на „домашен Стоунхендж“, олицетворявайки важни за тях духовни идеи и тайни на Вселената.

Това, че додекаедрите може да са били именно с такова предназначение, се потвърждава и от ролята на правилните многоъгълници в картините на Вселената, създадени в Древна Гърция от школата на питагорейците.

Например в Платоновия диалог „Тимей“ четирите главни елемента на материята – огън, въздух, вода и земя – са представени като малки частици във формата на правилни многоъгълници – тетраедър, октаедър, икосаедър и куб.

Колкото до петия правилен многоъгълник – додекаедър, то Платон отбелязва, че тази форма е използвана „за образец“ при създаването на Вселената, имаща съвършена форма на сфера. Според питагорейците сферата е додекаедър (дванадесетоъгълник), съставен от дванадесет петоъгълника.

Питагор пък пропагандирал идеята, че додекаедрите са образували „скелето“, върху което е построен небесният свод.

Дванадесетте граници на Вселената

В един от диалозите си – „Федон“, Платон с устата на Сократ дава 12-гранично додекаедрично описание на небесната, по-съвършена земя, съществуваща над земята на хората.

„Най-напред се говори, друже, продължи Сократ, че ако човек погледне Земята отгоре, тя има следния вид: пъстра е като топките, същите от дванадесет кожени парчета с различен цвят.“

И изобщо додекаедърът някога се смятал от питагорейците за свещена фигура, олицетворяваща Вселената, или ефира – петия елемент. Например Ямблих, античен философ неоплатоник, в книгата си „За питагорейския живот“ твърди, че Хипас от Метапонт, разгласил на простите хора тайната на додекаедъра, не само бил изгонен от питагорейската общност, но и осъден да си направи гробница жив.

Когато Хипас загинал в морето по време на корабокрушение, всички решили, че това е резултат на проклятие: „Казват, че самото божество се разгневило на този, който разгласил учението  на Питагор.“

Така че възможно е откритите додекаедри да са предмети с култово предназначение, достигнали до нас от тайното общество на питагорейците. Известно е, че тайното общество старателно е крило своето съществуване. Не е изключено те да са премахвали от историческите записки всички споменавания за додекаедрите, смятайки ги за свещени фигури, обясняващи смисъла на съществуващия ред във Вселената.

Впрочем питагорейците може да са крили истинското предназначение на додекаедъра, като му придавали друго значение – например като го използвали за светилник или поставка за съхраняване на пера.

Освен това додекаедърът бил и олицетворение на Зодиака с неговите 12 знака. Например на територията на Женева е открит оловен додекаедър със страни 1,5 сантиметра, покрит с пластини от сребро, с названията на зодиакалните знаци на латински.

Категории на статиите:
Отвъд науката

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори