Превод на статия, публикувана в някои френски сайтове.
Между двете истории няма връзка: едната се случва в България, другата – във Франция. Въпреки това явно нещо ги свързва!
Тази история започва през 70-те години в България. Група от петима души стават свидетели на странно светлинно явление върху скала.
Разказът на петимата звучи сюрреалистично. Още повече че свидетелите не са случайни: Баба Ванга, българската пророчица, добре известна по това време в Източна Европа, предрича, че на 5 май ще се случи знамение.
Тя казва на племенницата си Красимира: „Заради небесните тела. Трябва да гледате първите лъчи на Слънцето и Луната“, но не дава повече обяснения.
Сляпата от 12-годишна възраст Баба Ванга описва много точно мястото, което изследователите намират без никаква трудност. Трудно може да се повярва в това, което се случва по-късно. Свидетелите разказват, че един слънчев лъч заиграва по соларните кръгове с големина на малка чинийка от сервиз за кафе и започва да се движи по тях, описвайки светлинен триъгълник, обърнат с върха надолу.
Тази игра на светлината по т.нар. соларни кръгове продължава около двадесет минути. Но най-невероятното започва вечерта, когато при първите лунни лъчи на скалата се открояват два силуета. Очевидците разказват, че скалата светнала някак отвътре като екран на стар телевизор, а фигурите се откроявали така релефно на скалата, сякаш щели да се отлепят от нея.
Ето как те описват силуетите:
(Цитатот изданието на френски език на „Baba Vanga, la plus grande médium duXXème siècle“ – „Баба Ванга, най-голямата пророчица на XX век“ на издателство Astrée, стр. 125)
„Отляво на скалата на преден план в цял ръст стоеше старец с дълга до земята роба. В дясната си, протегната напред ръка, държеше някакъв предмет – нещо кръгло като топка, но не беше топка, по-скоро някакъв непознат уред.
На по-заден план, но по-горе и по-вдясно стоеше втората фигура, която приличаше на фараон. Това беше млад мъж, който седеше в нещо като кресло, с прибрани един до друг и спуснати надолу крака и ръце, положени на облегалките на стола. На главата си имаше висока шапка, на която от двете страни над ушите стърчаха издатъци като антени.“
(В някои разкази шапката се нарича „пшент“, а за първия силует се казва, че имал дълга до раменете коса.)
Разгледайте внимателно рисунката!
Рисунка с подписа на Friedrich Schmidbauer/Фридрих Шмидбауер – „Силуети“.
Историята продължава във Франция вече в началото на XXI век. Две рисунки, особени по своя стил, биват намерени в една книга, сякаш някой ги е скрил там преди години. Ако в началото можело да се помисли, че става дума за обикновени рисунки на някакъв художник, по-късно се изяснява, че такъв художник на име Фридрих Шмидбауер просто не съществува.
През 2014 година историята придобива нов обрат, когато по случайност се прави връзка между мистериозната история в България и намерените във Франция рисунки.
Поразително е, че описанията на светлинните силуети съвпадат в много отношения с главната рисунка, от 15 до 20 са точните съответствия според различните устни описания: позата на силуетите, положението в пространството, отделни детайли, всичко, общо взето, доста съвпада.
Трябва да се отбележи, че нищо не се споменава за обстановката, както и за предмета, който държи първият прав силует в дясната си ръка. Що се отнася до втората рисунка, има сходство, но то е по-неуловимо.
Рисунка с подписа на Friedrich Schmidbauer/Фридрих Шмидбауер – „Луноход“.
Да не забравяме, че Баба Ванга подчертава: те ще станат очевидци на явленията „заради небесните тела“. На рисунката се виждат Слънцето, Луната и Земята, разположени в триъгълник, обърнат с върха надолу, който напомня на „соларните кръгове“, описани от групата очевидци.
Не може да не направи впечатление, че никъде в описанията не се споменава за луноход, който пък е основният обект във втората рисунка.
Какво представляват тези две рисунки? Невероятна случайност или все пак има някаква взаимовръзка? Не може да се отрече, че вероятността да се направи подобна рисунка с такава точност е близка до нулата. Трудно е да се каже обаче кога са направени рисунките. Вероятно между средата на 70-те и средата на 80-те години, т.е. по времето на историята, случила се в България.
Много интригуващ е и фактът, че рисунките са направени на оригинална хартия на болницата в Роаян (Франция).
Кой е Фридрих Шмидбауер? Защо е направил тези рисунки? Как те са се оказали в тази книга? Какво означава текстът, над който се намира „golden spitz“, както авторът го е назовал. Какъв е този луноход? И преди всичко – какви са тези тайнствени силуети, най-напред описани от Красимира и нейните приятели като светлинни силуети и нарисувани от Фридрих Шмидбауер във Франция?
Може би става дума за медиумни рисунки. Сигурно Фридрих Шмидбауер ги е нарисувал, без задължително да разбира тяхното значение, воден от силна интуиция или в бидейки в особено състояние, което пък обяснява някои екстраполации и несъответствия (обкръжаващата обстановка, предметът, който първият силует държи в лявата си ръка, луноходът, луната като гледна точка за наблюдение… които са нарисувани, но за които очевидците не говорят.)
Оригиналните рисунки се намират във Франция. Все още никой не е намерил каквото и да било обяснение на тази загадка.
Източник:Гийом/Guillaume, Mystère et énigme
