Тази нощ на Земята може да се наблюдава „звездопадът“ Лириди, съобщава сайтът на НАСА. Пикът на метеорния поток се пада около 3,00 часа българско време.
Наблюдението на метеорите, или както ги наричат хората – „падащите звезди“, е едно от най-пленителните астрономически зрелища.
За съжаление броят на обилните потоци, даващи максимум десетки метеори на час, може да се преброят на пръстите на едната ръка.
След Квадрантидите, чийто максимум се пада на 3 януари, следва дълга пауза до август, когато настъпва активността на прочутите Персеиди.
На този фон ловците на „падащи звезди“ с нетърпение чакат появата на Лиридите – един от последните знаменити метеорни потоци преди настъпването на късите летни нощи.
Лиридите са ежегоден метеорен поток, чийто максимум обикновено е на 22 или 23 април. Както и другите потоци, Лиридите са получили своето название благодарение на съзвездието, където се намира неговият радиант – а именно съзвездие Лира. (Радиант е точка на небето, откъдето изглежда, че излитат метеорите).
Независимо от своята сравнително скромна активност това е достатъчно интересен поток, който, макар и да има голяма история на наблюдения, досега не е изучен достатъчно добре.
Както е известно, метеорните тела представляват прашинки, камъчета и ледени кристали, откъснали се от комети и продължаващи да се движат по техните орбити. Затова много метеорни потоци са тясно свързани с известни комети.
Лиридите не са изключение. Пролетният поток се движи по орбитата на кометата Тачър (1861 GI), наблюдавана през 1861 г. Тази комета се върти около Слънцето по много разтеглена орбита с период 415 години.
© Astronomy: Roen Kelly
Ясно е, че метеорните тела, разнесли се с времето по цялата орбита на Тачър, имат по-малка концентрация от телата около краткопериодичните комети. Затова дори в моментите на максимална активност потокът Лириди не следва да е много активен. Като цяло това е точно така – средно в пика Лиридите дават по 10–15 метеора на час.
Но Лиридите могат да поднасят изненади. За цялата история на наблюденията потокът неведнъж е давал неочаквани изблици на активност. През 1803 г. Лиридите са дали в максимума цели 700 метеора в час, а през 1922 г. – 1800 метеора! Имало е и други активни години – през април 1884 били наблюдавани 22 метеора в час, през 1982 г. – 90–100 метеора в час.
Много астрономи са се опитвали да изчислят периода на повишена активност на Лиридите, но опитите им били неуспешни. Вероятно на орбитата на кометата Тачър се намират няколко произволно намиращи се струпвания на частици, което може да прави невъзможно получаването на точни оценки. Кой знае, тази година можем да наблюдаваме един от тези изблици на активност!
Къде да гледаме?
Преди всичко трябва да открием съзвездие Лира – мястото на небето, откъдето „излитат“ Лиридите. Съзвездие Лира не е голямо и няма ярък рисунък, но е лесно да бъде открито благодарение на това, че в него се намира Вега – една от най-ярките звезди на небето.
Вега влиза в състава на Големия летен триъгълник. Около полунощ тя може да се открие на изток на височина около 40° над хоризонта, а преди утрото – на югоизток, на височина 70° (в средните ширини).
© Greg Smye-Rumsby
В ранна утрин Вега е най-ярката звезда на небето в този участък. Непосредствено под Вега може да се забележи неголям успоредник от звезди 3-4 зв. величина. Това е най-изразителната част от съзвездие Лира.
Радиантът на Лиридите се намира вдясно от Вега и успоредника, почти на границата със съзвездие Херкулес.
Най-доброто време за наблюдение е от полунощ до сутринта. Към 3 часа след полунощ Луната ще залезе и няма да пречи на наблюденията. Пожелаваме ви безоблачна нощ и куп уловени „звезди“.
На своя канал НАСА се готви директно да излъчва звездопада при добра видимост.
