Успехът идва при този, който проявява упоритост и не се страхува да действа. Това се доказва от историите на някои прославени личности, за които ще ви разкажем.
На младини Ейбрахам Линкълн тръгнал на война с чин капитан, а се върнал редови войник. По-късно претърпял неуспех като бизнесмен. Работейки като адвокат в Спрингфийлд, той бил прекалено непрактичен и темпераментен, за да постигне успех на това поприще.
След това Линкълн отишъл в политиката, където също го преследвала поредица от неуспехи. Той загубил на изборите в законодателния орган на щата, след това – и изборите в Конгреса; отказали му служба в държавна кантора, където се регистрирали земеделски участъци.
След това отново претърпял поражение на сенатските избори през 1854 г., загубил в надпреварата за вицепрезидент от републиканската партия през 1856-а, отново опитал силите си в сената през 1858 и отново загубил.
Приблизително по същото време той написал на свой приятел: „Сега съм най-нещастният човек сред живите. Ако чувствата, които изпитвам, се разделят поравно между всички хора, на Земята няма да остане нито едно радостно лице.“
Томас Едисън бил смятан от учителите за „прекалено глупав, за да научи нещо“. Два пъти го уволнявали от работа за „недостатъчна продуктивност“. Той извършил 1000 неуспешни експеримента, преди да изобрети електрическата крушка. Когато журналист го попитал какво е да се провалиш 1000 пъти, Едисън отвърнал: „Не съм се провалил. Просто открих 1000 начина, които не вършат работа.“
Уолт Дисни бил уволнен като редактор на вестник, понеже „не му достигали въображение и добри идеи“. Преди да изгради Дисниленд, той няколко пъти фалирал. Проектът на атракционния парк в Анахайм бил отхвърлен, тъй като местните власти преценили, че той ще привлича само местната сган.
Хенри Форд три пъти търпял неуспех в бизнеса и се разорявал пет пъти, преди на 53 години да преуспее в компанията Ford Motor.
Училищният вестник отхвърлял всяка карикатура на Чарлс Шулц, която той предлагал. О, и компанията Уолт Дисни също не го взела на работа.
След първото прослушване на Фред Астер кастинг директорът на MGM ще напише за него в бележка от 1933 г. следното: „Не умее да играе. Не умее да пее. Леко плешив. Може да танцува малко.“ По-късно знаменитият американски актьор, хореограф и певец окачва тази бележка над камината в дома си в Бевърли Хилс.
Самият Фред Астер отбелязва: „Колкото по-високо се изкачвате, толкова повече грешки можете да си позволите. На самия връх, ако ги правите в достатъчно количество, това ще се смята за ваш стил.“
Първите филми на Федерико Фелини „Светлините на вариетето“ и „Белият шейх“ нямали особен успех сред критиката и зрителите. През 1952 година кинокритик написал: „Никога повече няма да чуем за Фелини…“
Две години по-късно Фелини заснел филма „Ла Страда“, получила над 50 награди, сред които Сребърен лъв на Венецианския кинофестивал, Оскар за най-добър чуждестранен филм и наградата на нюйоркските кинокритици.
След първото прослушване кастинг директорът предложил на Сидни Поатие: „Защо не престанете да губите времето на другите и не станете например мияч на чинии или нещо подобно?“ По-късно първият тъмнокож американски актьор си спомня, че това се е случило точно в момента, когато решил да посвети живота си на актьорската професия.
Когато през 1927 година Люсил Бол се учела за актриса, директорът на театралната школа Джон Мъри Андерсън я посъветвал да „опита всяка друга професия“.
Първия път, когато Джери Зайнфелд излязъл на сцената на един клуб като професионален комик, погледнал към зрителите, замръзнал и забравил английски език. След това се препънал за повече от минута в текста и се оттеглил от сцената под присмеха на публиката.
Директорът на училището казал на Майкъл Кейн:„Ти ще бъдеш общ работник през целия си живот.“ Години по-късно актьорът е удостоен за многогодишната си кариера с две награди Оскар и три Златен глобус.
Звукозаписното студио Decca Records отказало договор на The Beatles с аргумента: „Не ни харесва тяхното звучене. Групите с китаристи излизат от мода.“ След отказа на Decca компанията Columbia records последвала нейния пример.
През 1954 г. Джими Дени, мениджър на Grand Ole Opry, уволнил Елвис Пресли след едно представление. Той казал на певеца: „Нямаш бъдеще, синко. По-добре се връщай зад кормилото на камиона.“
Ван Гог продал само една картина през живота си. Купувач била сестрата на един от приятелите му, която заплатила за нея 400 франка (около 50 долара). Но това не спряло художника да нарисува повече от 800 картини.
По време на премиерата на „Пролетно тайнство“ зрителите били толкова недоволни от музиката на композитора Игор Стравински, че освиркали балета и напуснали представлението. По-късно той си спомня: „В живота си на композитор аз съм се учил главно от собствените си грешки и от опитите да съответствам на лъжливи представи, а не от източници на мъдрост и знания.“
Джоан Роулинг била безработна самотна майка, живееща на социални помощи, когато написала първата книга за Хари Потър. Тя била отхвърлена от 12 издателства. И само малкото лондонско издателство Bloomsbury се съгласило да издаде приключенията на великия магьосник.
Писателят Доктор Сюз (Тиодор Сюс Гайзъл) предлагал първата си книга „И да си мисля, че го видях на улица Мълбери“ на 27 издателства и навсякъде получавал отказ.
Основателят на веригата KFC Полковник Сандърс получил 1009 отказа за закупуване на рецептата му за пилешки крилца.
Уинстън Чърчил повторил един клас в началното училище, а когато постъпил в елитното училище Harrow, то директорът го поставил в третото, най-ниското отделение на началния клас. По-късно той два пъти се провалил на приемните изпити в Кралската военна академия в Сандхърст. Не се увенчал с успех и първият му опит да влезе в Парламента. Той станал министър-председател чак на 62 години.
По-късно той ще напише:
„Никога не се предавайте – никога, никога, никога, никога; нито за големи, нито за малки неща; нито за значими, нито за незначителни; никога не се предавайте, освен на убежденията си за чест и здрав разум. Никога не отстъпвайте пред силата; никога не отстъпвайте пред очевидно превъзхождащия ви противник.“
Източник: Web Fiend
