Космическият телескоп „Хъбъл“ е заснел отново областта на образуване на звезди в Тройната мъглявина почти 3 десетилетия след първите изображения.

Сравнението на данните разкрива забележителни промени в морфологията на газа и праха, включително движението на струи материя от млади протозвезди.

Това наблюдение потвърждава, че еволюцията на мъглявините и младите звезди може да бъде наблюдавана дори в рамките на човешки живот, а не само възпроизведена от модели.

Изображение на Тройната мъглявина от обсерваторията „Вера Рубин“ (вляво) и детайлно изображение от „Хъбъл“, показващо структурата на „космическия морски охлюв“ (вдясно). НАСА, ЕКА, STScI. / Дж. ДеПаскуале (STScI)

Тройната мъглявина (Месие 20 или NGC 6514) се намира в съзвездието Стрелец на разстояние около 5000 светлинни години

Това е типичен регион на активно звездообразуване

Обикновено подобни структури еволюират в продължение на хиляди и милиони години, така че промените им се считат за практически незабележими в човешките времеви мащаби.

Ето защо астрономите си поставиха задачата да проверят дали е възможно да се запише динамиката на процесите, движението на газ и прах само за няколко десетилетия.

За изследването те са използвали архивни изображения на телескопа „Хъбъл“, получени през 1997 г. А също и нови наблюдения, направени с помощта на подобрена камера с по-висока чувствителност и по-широко зрително поле.

Особен интерес представлява структура, наричана „космически морски охлюв“

В нейната „глава“ се намира протозвезда, която периодично изхвърля струи материя.

Тези струи помогнаха на изследователите да измерят скоростта на космическите потоци и да оценят тяхното въздействие върху околната мъглявина.

Освен това учените регистрираха признаци на разрушаване на протопланетни дискове под въздействието на интензивно ултравиолетово лъчение от масивни звезди.

В мъглявината съществуват едновременно различни етапи на еволюция. Плътни тъмни области, където продължава звездообразуването, и области, където газът вече се е разпръснал и образуваните звезди остават, видими на изображението като яркооранжеви сфери.

Какви открития направи телескопът „Хъбъл“?

С помощта на този космически телескоп учените са проследили промените в синьото на Уран в продължение на 20 години. Те се оказват свързани с колебания в разпределението на метана в атмосферата.

На изображения от телескопа „Хъбъл“, изследователи са видели следи от звезда-спътник в централната звезда в протопланетарната мъглявина „Яйце“.

Съвместно с обсерваторията „Чандра“, космическият телескоп е заснел сфера от звезден вятър от звезда извън нашата система – досега учените са изучавали такава сфера само около Слънцето.

Изображенията от „Хъбъл“ също помогнаха да се установи , че известната звезда Чивито Дракула има най-големия известен протопланетен диск, с достатъчно материал, за да образува няколко газови гиганта.