Телескопът MOTHRA засне ударни вълни около мъглявината Охлюв
Последно: 14 август 2026 г. в 09:38
Астрономи получиха изключително детайлно изображение на външните области на мъглявината Охлюв – планетарна мъглявина, разположена на 650 светлинни години от Земята.
На кадрите се вижда как фрагменти от материя, изхвърлена от умираща звезда, се разрушават и смесват с междузвездния газ.
Изследването, публикувано в списание Nature, е проведено от екип, ръководен от астронома Питър ван Докум от Йейлския университет.
Мъглявината Охлюв е един от най-известните примери за планетарна мъглявина
Този термин описва газовата обвивка, която звездата изхвърля в късните етапи от своя живот. В центъра на Охлюва се намира бяло джудже, а около него се наблюдава ярка пръстеновидна структура от изхвърлената материя.
Новите наблюдения разкриват слабо светещите външни региони на мъглявината.
В източната ѝ част астрономите са открили 22 пълни или частични дъгообразни ударни вълни.
„Виждаме как материята, изхвърлена от звездата в края на живота ѝ, се разрушава и се връща обратно в галактиката“, коментира ван Докум.
Тези дъги наподобяват вълните, които се образуват пред носа на движеща се лодка.
В случая с мъглявината Охлюв ролята на „лодки“ се изпълнява от плътни фрагменти звездно вещество, които се движат с висока скорост през по-разредения междузвезден газ. Светещите дъги се появяват именно там, където тези фрагменти се сблъскват с околната среда.
По-близо до централната звезда дъгите са по-големи, по-тънки и ясно очертани. С отдалечаването от центъра те стават по-малки, размити и фрагментирани.
Според авторите на изследването това е визуален процес на постепенното разрушаване на фрагментите материя, докато се движат през газа.
Изчисленията на учените показват, че един такъв фрагмент запазва формата си за около 10 000 години. След този период той се разпада, а веществото му се смесва с междузвездната среда.
Откритието е направено случайно, докато учените са използвали мъглявината Охлюв за калибриране на новия телескоп MOTHRA.
Той комбинира изображения от стотици телеобективи и е проектиран да търси слабото сияние на йонизиран газ. Когато инсталацията бъде завършена, тя ще разполага с общо 1140 обектива.
„Мислехме, че правим калибровъчна снимка на една от най-известните мъглявини в небето. Вместо това открихме необикновена мрежа от дъгообразни структури“, споделя съавторът на изследването Роберто Ейбрахам.
