Нови данни от сателити и океанографски шамандури регистрираха тревожен рекорд. Средната температура на повърхността на Световния океан (без полярните региони) достигна 21,1°C.

Този показател е отчетен от европейската служба за климатични промени „Коперник“ на 22 август. И е най-високият за целия период на инструментални измервания.

Предишният рекорд от 21,09°C се задържа малко повече от две години, след като беше поставен през март 2024 г.

Настоящата стойност е забележителна не само с абсолютния си размер, но и с времето от годината, в което е отчетена

Обикновено пикът в затоплянето на океанските води се наблюдава през март-април, когато лятото в Южното полукълбо приключва.

Там, както е известно, водната повърхност преобладава над сушата, което определя и глобалния температурен максимум.

Фактът, че новият рекорд е подобрен в края на август, когато в южната част на планетата е зима, предизвиква сериозно безпокойство сред климатолозите.

Те предупреждават, че предстои засилване на природния феномен Ел Ниньо, което се очаква към края на годината.

Това означава, че океанът може да продължи да се затопля и да постави нови рекорди през 2027 г.

Експертите подчертават двойствената природа на това явление.

От една страна, принос има цикличното затопляне в екваториалната част на Тихия океан, което винаги е съпроводено с повишаване на средната температура на водата.

От друга страна, този процес се наслагва върху дългогодишната тенденция на антропогенно затопляне.

Както отбелязва заместник-ръководителят на „Коперник“ д-р Саманта Бърджис, Ел Ниньо само добавя енергия към системата, докато в основата стои десетилетното и неотклонно натрупване на топлина, причинено от човешката дейност.

Океаните поглъщат над 90% от излишната топлинна енергия, генерирана от парниковите емисии при изгарянето на изкопаеми горива.

Учените признават, че мрежата от измервателни станции все още не е достатъчно гъста за идеална точност и в глобалните оценки съществува известен процент на грешка.

Наблюдаваната картина обаче не оставя съмнения относно общата посока на климатичния вектор.

Особена тревога буди фактът, че рекордната температура е регистрирана още преди Ел Ниньо да набере пълна сила.

Топлинната вълна вече е засегнала не само тропическата зона на Тихия океан, но и обширни акватории в умерените ширини, включително водите около Великобритания и континентална Европа, където през по-голямата част от годината се наблюдаваха условия на „морска гореща вълна“.

Подобно прегряване има дългосрочни последици

По-топлата вода насища атмосферата с влага и енергия, което води до по-силни бури, урагани и продължителни проливни дъждове.

Освен това тя отслабва охлаждащия ефект на морския бриз по крайбрежието, утежнявайки горещите вълни на сушата.

Разширяването на затоплената вода ускорява покачването на морското равнище, създавайки допълнителен риск от наводнения за крайбрежните градове и екосистеми.

Не по-малки са и щетите за морската флора и фауна: зачестилите горещи вълни унищожават кораловите рифове, нарушават хранителните вериги и застрашават риболова, от който зависят цели общности.

Според Бърджис, нарастващият натиск върху океанските екосистеми е още един тревожен сигнал, който изисква незабавно внимание и действия.