Терапия с цветове

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Flickr/ Rilind Hoxha
© Flickr/ Rilind Hoxha
Антония Михайлова

Цветовете не само могат да говорят за нас самите (например чрез това кой цвят ни е любим или нелюбим), но и да ни помагат.

На всички ни са известни принципите на цветотерапията – стига да облечеш червено, и няма да минеш незабелязан, ако облечеш жълто, ще ти се вдигне настроението, а сивото помага да се изгубиш в тълпата и… да изглеждаш по-умен на изпита.

Затова четете и експериментирайте – както в дрехите, така и в интериора.

Продължаваме цикъла статии, посветени на психологията на цветовете. Предишните пъти разказахме за арт терапията и черното, бялото синьото, зеленото, жълтото, оранжевото, лилавото и розовото. Днес ще стане дума за виолетово, сиво и кафяво.

Виолетово. Асоциира се с добродетел и изобретателност. В същото време са му присъщи предпазливост и недоверчивост. Присъствието му в рисунките може да говори за вероятни мистични преживявания на човека, близки до духовно обновление.

Използването на виолетово обаче може да сочи и дисоциация на психическите и виталните функции.

Голямо количество виолетово (в дрехата, интериора, рисунките) може да говори за прекалена склонност към фантазии, бягство от реалността. В някои случаи прекаленото използване на виолетово може да сочи дихателна недостатъчност или състояние на асфиксия, преживяна например по време на раждането.

Кафяво. В зависимост от пропорциите на смесване на жълто, червено, черно и синьо, този цвят може да изразява отвращение или психическа регресия.

Кафявото може също да бъде богатият земен цвят на мекотата и защитата. Кафявото отразява потребността от емоционална сигурност, което може да се наблюдава при нарастване на физическия дискомфорт. Това води до желание за утвърждаване – в общност на единомишленици, безопасно общество или семейна среда.

В кафявия цвят оранжевото се приглушава от черно, дискомфортът на първото отива навътре, не се съзнава, не се проявява в компенсаторна потребност.

Съществуват много причини за „кафявия“ дискомфорт (за децата): слабо здраве, семейни неуредици, принадлежност към асоциална група, участие заедно с възрастните в драматични събития – евакуация, бягство, емиграция, а също умствена непълноценност.

© Flickr/ Didi

Тогава приземеният, уютен и дори приятен в малки дози зимно време кафяв цвят при децата става начин да се създаде собствен затворен, малък и сигурен свят, който става източник на скромни желания – да се хапне вкусно, да се поспи в меко легло, да се изпитат ласкави обятия.

Асоциира се също с есента и може да отразява завършване на цикъл на развитие и наличие на предпоставки за началото на нов цикъл. Концентрация върху телесните усещания, рутина, заземеност и всекидневност.

Освен всичко се асоциира с гроба и смъртта, а също със стремежа да се подчиниш на волята на някаква група и с отказа от индивидуалност. Понякога сочи наличието на мазохистични тенденции. От друга страна, може да бъде признак на голям потенциал, асоциира се например с готовата за засяване почва.

Ако любимият цвят е кафяв. Символизира повишена потребност от физическо благополучие и чувствено удовлетворение, избавяне от каквито и да било проблеми, предизвикващи чувство за физическо неудобство. Тези проблеми може да са свързани с реална заплаха за живота или физическо заболяване.

Говори за силно желание да се освободиш от ситуациите, предизвикващи дискомфорт, от опасност или от соматично заболяване, конфликти или проблем, с който човек не може да се справи.

Отразява проблем на тревожност с виталната (соматична) окраска, преживяване на чувство на несигурност и принизеност.

Ако кафявото е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден етап от живота). Това говори, че потребността от сигурност и комфорт се отхвърля. Стремежът към физически комфорт се разглежда като слабост, която следва да се преодолее. Според Макс Люшер човек, отхвърлящ кафявия цвят, смята, че е създаден от здрав материал и желае да излезе пред света като непреклонен индивидуалист.

Той решително отхвърля „стадното чувство“, влечението към взаимозависимост, изразени от кафявия цвят. Но такова потискане на способността да се наслаждаваш на физическите усещания може лесно да доведе до емоционален дефицит, което се проявява в безпокойство и изисква някакви форми на компенсация, включително принуждаване на себе си към полова активност, търсене на различни видове физически усещания.

Отхвърлянето на кафявото може също да сочи самолюбие и егоизъм, прикритост на човека, който трудно може да бъде откровен.

Сиво. Този цвят се явява резултат от смесването на бяло и черно. В зависимост от пропорциите може да изразява приемане, сдържане, комфорт, безразличие, покой, укрепление, мълчаливост, скромност и формализъм.

Говори за липса или потискане на емоции, което например е характерно за депресиите. Това е неутрален цвят – той се намира в самия център на цветовата сфера, затова „избягва“ крайностите и емоциите.

Не привлича внимание към себе си, не предизвиква никакви реакции – не възбужда и не успокоява, а създава усещане за стабилност с това, че изолира човека от околния свят и го подбужда към скромност, сдържаност, прикритост. Затова се смята, че сиви дрехи носят хора, които са прикрити по характер, стараещи се да не привличат излишно внимание.

Това обаче не е точно така. Понякога стремежът към сивия цвят е свързан с повишена възбуда или ниво на тревога и в тези случаи човек се защитава от преумора, като намалява енергийните разходи.

Главните свойства на сивото се базират на основните усещания, които предизвиква то – стабилност и студенина. Сивото не съдържа нито минало, нито бъдеще, той е изолиран и от едното, и от другото, затова символизира настоящето.

Сивото е като неокупирана територия, ничия земя, граница, позволяваща да се различат контрастните части.

При хората, прекалено чувствителни към този цвят, е намалено чувството за съпреживяване, сякаш ги крие в защитна обвивка и така намалява риска от нервен срив. В светлосива дреха човек се представя като по-открит. Според някои автори сивата дреха помага на студентите на изпити да маскират своето незнание и да изглеждат по-умни.

Сивото задрасква индивидуалността, а сивата дреха подчертава обикновеността на нейния носител, правейки го незабележим сред другите. Именно затова е измислена „мишата“ униформа – за да прави хората еднакви и лишени от индивидуалност.

Обилието в рисунките на сив цвят може да сочи загуба на способност да се получава удовлетворение от храна и полова близост. Той също може да бъде индикатор на „емоционална слепота“ и неспособност да се види перспектива в живота.

Ако любимият (предпочитаният) цвят е сиво. Този, който предпочита сивия цвят, иска да се изолира от останалия свят, желае да го оставят на мира и да не го намесват в нищо. Затова такъв човек прави всичко механично, без да засяга емоции. Дори когато е необходимо да се потопи изцяло в някое дело, човекът, отдаващ предпочитание на сивото, контролира действията си и сякаш се наблюдава отстрани, без да позволява на нищо да го завладее изцяло.

Сивото е любим цвят на преценяващите и недоверчиви, раними природи, които дълго мислят, преди да вземат решение. Този неутрален цвят се избира от хора с повишен емоционален контрол, тези, които предпочитат да останат в сянка и да не влизат в голямо количество контакти.

Децата, които харесват сив цвят, са изключително резки, но именно такива доста често са особено тихите, плахи и затворени деца. „Сивата“ ситуация възниква, когато си се изолирал или са те изолирали от другите в новия клас, новото училище, при бойкот, по време на изпит. Неразбирането на това харесва ли ти, или не ти харесва сивият цвят, е първият признак на умора.

Ако сивото е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден период от живота). Такъв човек буквално се стреми да се докосне към всичко, той отхвърля отчуждението и смята, че има право да взема участие във всичко, което се случва около него. В резултат околните започват да се отнасят към него като към излишно любопитен, натрапчив и врящ си носа където не трябва.

Неутралността на сивия цвят навежда в него скука, той отхвърля неговия безжизнен покой. Такъв човек предпочита други цветове, в които е заложено „нещо повече“. Човек, отхвърлящ сивия цвят, се обръща към всичко с готовност да се „запали“ и не иска да пропусне нищо.

Стреми се да използва всяка възможност за постигане на целите си и не се успокоява, докато не получи своето.

Категории на статиите:
Аз, човекът

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори