Макар да се смяташе, че началната функция на масите за всички звезди е равна, някои от светилата се оказали „по-равни” от другите.
Началната функция на масите (НФМ) описва разпределението на масите на звездите в единица обем от гледна точка на показателя към момента на формиране. Тъй като свойствата на звездите пряко зависят от техните маси, значимостта на НФМ е изключително голяма. Достатъчно е да кажем, че самата вероятност от образуването на звезди за повечето случаи е обратнопропорционална на квадрата на нейната маса.
Затова функцията, често смятана по подразбиране за универсална, нерядко предизвиква въпроси – да речем навсякъде ли НФМ е еднаква? Не се ли различава тя за различните региони от нашата галактика? Каква е тя в другите галактики?…
Ще речете, в какво е проблемът? Изглежда, звездите добре се виждат на големи разстояния. Уви, невинаги и не във всички диапазони. Червеното джудже на сто светлинни години не е лесно да се види, а ако звездата е разположена в наситени с газ и прах региони, то видимата светлина от нея изобщо не може да се забележи.
Именно затова учени начело с Данае Полихрони от Атинския университет се обърнали към космическия телескоп „Хершел”. Инфрачервеното излъчване нерядко успешно се „промъква” дори през газови и прахови облаци.
Вниманието на телескопа било съсредоточено в области на звездообразуване, разхвърляни из Млечния път, които са наситени с „нишки” – подобни на тръби структури от газ и прах, дълги десетки парсека и намиращи се в облак от молекулярен газ. Макар природата на такива образувания и механизмът на тяхното възникване да са неясни, повечето формиращи се звезди астрономите намират именно там, затова тяхната важност в еволюцията на светилата е безспорна.
Нишките са показани с черни контури. Белите кръстчета показват райони на образуване на звезди в нишките, сините – на звезди, възникващи извън тях. С жълто са вече формирали се млади звезди.
© ESA
Изучавайки молекулярния облак L1641 (в съзвездието Орион), изследователите стигнали до извода, че звездите, които са се появили вътре в споменатите нишки, имат начална функция на масите, отличаваща се от тази на светилата, образуващи се извън нишките.
Звездите, които възникват в нишките, по-често имали начална маса, по-висока, отколкото при образуващите се отвън. Защо раждането в такива структури позволява на повечето звезди да бъдат масивни, засега не е съвсем ясно. И все пак някои предположения може да се направят още сега.
„Ние смятаме, че причината е в това, че в тези „нишки” звездите ембриони имат достъп към голямо количество „храна” във вид на газ и прах. Затова те растат по-бързо, отколкото светилата извън „нишките”, които, може да се каже, едва не умират от глад – смята г-жа Полихрони. – Ако тези изводи бъдат подкрепени от бъдещи изследвания, трябва да признаем, че началната функция на масите не зависи от това как именно се формира звездата, а се определя от достъпността на „строителния материал” близо до мястото на появата на светилото.”
Отчет за изследването е публикуван в изданието Astrophysical Journal Letters, а с предварителната му версия можете да се запознаете тук.
Източник: Phys.Org
