В презвитерианската болница UPMC в Питсбърг, щата Пенсилвания, в края на април 2014 година започват клинични изпитания на нова технология за въвеждане в анабиоза на пациенти с огнестрелни и прободни рани.
Този метод ще позволи на лекарите да спечелят време за спасяване на организма след сериозни увреждания, които могат да доведат до смърт.
„Наистина спираме жизнените процеси, но не искаме да наричаме това анабиоза, която прилича на научна фантастика. Затова го наричаме спешна консервация и реанимация“, казва Самюел Тишерман, хирург в болницата UPMC и ръководител на клиничните изпитания.
Същността на технологията се заключава в заместване на целия обем човешка кръв със студен физиологичен разтвор, който бързо охлажда тялото и спира почти цялата клетъчна активност.
„Ако подобна процедура се проведе на пациент, който е починал от два часа, тя, разбира се, няма да сработи. Но ако човек е още жив и е сериозно ранен, то по такъв начин можем да го спасим и да излекуваме всички увреждания“, пояснява Питър Рий от Аризонския университет в Тусон, който участва в разработката на методиката.
Преимуществата на технологията на охлаждане на организма са известни отдавна. При нормална температура на тялото – около 36,5°C – клетките се нуждаят от постоянно подаване на кислород за производство на енергия. Но когато сърцето спре, кръвта вече не пренася кислород към клетките, а без кислород мозъкът може да преживее не повече от 5-7 минути.
При по-ниски температури клетките се нуждаят от по-малки количества кислород, тъй като всички химични реакции в организма се забавят.
Когато пациентът постъпи в отделението за спешна помощ с огнестрелна или прободна рана, често е късно той да бъде спасен. Има случаи, когато сърцето спира поради голяма загуба на кръв и лекарят има само няколко минути, но дори кръвоизливът да е спрян, кръвта в организма остава критично малко. Ако рязко се влее голямо количество донорска кръв, тялото изпитва кислороден шок.
„След като проведохме този експеримент, самата дума „смърт“ промени своето значение. Всеки ден, работейки в болницата, обявявам смъртта на един или друг пациент – той няма признаци на живот, нито сърцето, нито мозъкът му функционират. И всеки път поставям подписа си, разбирайки, че всъщност моите пациенти не са мъртви. Странно е да ги преместваш в патоанатомията, като знаеш, че има шанс да ги спасиш“, признава Рий.
До началото на клиничните изпитания остава малко. След като всички лекари дадат своето съгласие за участие в експеримента, остава само да се появи подходящ пациент.
Такива пациенти обикновено стигат в болницата със силна кръвозагуба, около 50%. Подобни случаи не са редки в медицинската практика – лекарите разказват, че се сблъскват с това всеки месец, понякога и по-често. Шансовете за оцеляване на човек с огнестрелна рана и загуба на кръв при стандартни обстоятелства са под 7%.
Как ще процедират лекарите при постъпване на тежко пострадал? Отначало физиологичният разтвор ще се насочва към сърцето и мозъка, тъй като тези органи са най-чувствителни към ниско ниво на кислород. Аортата първа ще получи разтвора, който след това ще се разнесе по целия организъм.
Снижаването на температурата на човешкото тяло до 10°C отнема около 15 минути. В тези 15 минути пациентът практически е мъртъв – той няма нито мозъчна активност, нито сърдечен ритъм, нито капка кръв в тялото. В такова състояние метаболитните реакции вече не протичат, а клетките придобиват способност да оцеляват без кислород. Енергията се произвежда от анаеробна гликолиза, която при нормална температура на тялото може да протича не повече от две минути, а при ниски – в продължение на няколко часа.
Хирурзите ще имат около два часа да действат, след което физиологичният разтвор отново ще бъде заменен с кръв. Ако пациентът не се събуди самостоятелно, ще го реанимират изкуствено. Новата кръв бавно загрява тялото, което изключва възможността за странични ефекти и допълнителни травми.
„Методът ще бъде изпитан на 10 пациенти. Резултатите ще бъдат сравнени с други десет, които ще бъдат спасявани по стандартните методи. След това грешките ще бъдат отстранени и технологията ще бъде тествана върху още десетима. Така ще продължи, докато не се съберат достатъчно данни за анализ“, разказва Тишерман.
Лекарите участници в експеримента отбелязват, че това са много необичайни клинични изпитания. В разглежданата ситуация пациентът не може да даде съгласие за участие, а да се чака съгласието на семейството му, няма да има време. Но както подчертава Тишерман, това ще бъде опит да се спаси живот, а не да се изпита неговата устойчивост.
