Титан има геоложки характеристики, невероятно подобни на тези на Земята

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA/JPL-Caltech/University of Arizona/University of Idaho
Ивайло Красимиров

С метан и етан, които валят по повърхността му и образуват дебели облаци в атмосферата му, Титан изглежда толкова различен от Земята, колкото можете да си представите – или пък не е?

Хората никога не биха могли да оцелеят на луната на Сатурн, Титан. Въпреки това, ако погледнете по-отблизо, има някои неща, които бихте разпознали. Това е нещо като извънземния експат на Алън Тъдик в Resident Alien, който може да се чувства отчужден на Земята, но все пак се ориентира достатъчно добре, което може да показва, че е дошъл от планета, която поне има нещо общо с нашата. Премахнете смъртоносната атмосфера и пейзажите на Титан може да ви напомнят за нещо. Титан има каньони. Има пясъчни дюни, езера, реки и океани. Точно като на Земята.

Единственото нещо, което е объркващо за отраженията на Земята, наблюдавани на Титан, е как те могат да се образуват, когато са съставени от толкова различни неща. Тези характеристики, които Земята и Титан имат общи, са образувани от неорганични силикатни зърна, като кварц, докато частиците, които образуват терените на Титан, са направени от много по-крехки органични въглеводороди.

Геологът Матийо Лапотр от Станфордския университет, който ръководи проучване, публикувано наскоро в Geophysical Research Letters, сега е разбрал как ландшафтите на Титан биха могли да се оформят, дори ако са били изградени от други вещества.

„Основната разлика в състава на геоложките материали на Титан се дължи на разстоянието му от Слънцето“, каза той пред SYFY WIRE. „Въпреки радикално различния химичен състав на материалите, същите закони на физиката оформят неговите пейзажи като тези на Земята.

Дебелата атмосфера на Земята прави възможен вятър и потоци от течност на повърхността. Същото се случва и на Титан, макар че там е мразовито. Въпреки че течностите, главно метан и етан, са въглеводороди, те все още текат и се смята, че ледовете в седиментите му се държат много като скалите на Земята. Ето защо пейзажите на луната на Сатурн са забележително подобни на тези на нашата собствена планета. Марс е единственото друго тяло в Слънчевата система, за което е известно, че има повърхност, която е отдалечено подобна, и въпреки че вече няма течна вода на марсианската повърхност, доказателства, открити от Perseverance, разкриват, че кратерът Jezero някога е бил огромно езеро.

Наблюденията от Касини бяха комбинирани с модели на атмосферната циркулация над Титан за Лапотр и неговия екип, за да получат представа колко често метеорологичните явления, като вятър и повърхностни потоци, биха преместили седиментите по повърхността на Титан. Имаше само един проблем. Как биха могли зърната от утайки, които биха се разпаднали много по-лесно от силикатите на Земята, да бъдат избутвани толкова много и да останат непокътнати? Имаха нужда от модел за зърнист материал, които издържа.

„Заедно с нов модел за това как седиментните зърна могат да се образуват на Титан, ние успяхме да направим прогнози за видовете седименти или седиментни скали, които ще се образуват като функция на географската ширина“, каза Лапотр. „Тези прогнози съответстват на наблюдаваното разпределение на терените на Титан.“

Изследователите намериха отговор в един вид утайка точно тук, на нашата планета. Ооидите са малки, сферични зърна, които обикновено се образуват в плитчините на тропическите морета. Когато калциевият карбонат в морската вода се прикрепи към кварцово зърно на слоеве, това е известно като химическо утаяване. Явления като бури и вълни ще разбият зърната едно в друго и ще ги ерозират. Това забавя растежа, но в крайна сметка процесът води до постоянен размер на зърното, което може да е причината да съществуват дюни на Титан. Възможно е също така зърната да се слеят, когато се носят от вятъра, което компенсира всичко, което е ерозирало.

Квадрокоптерът Dragonfly на НАСА, който трябва да бъде изстрелян през 2027 г., ще изследва повърхността на Титан, за да може да види какво наистина се случва на тази странна, но някак позната луна. Лапотр и неговият екип ще направят всичко възможно на Земята дотогава. Механичните свойства на материалите на повърхността на Титан все още са предимно неизвестни, но е възможно да се предположи за тях след експериментиране с материали на Земята, за които се смята, че са поне донякъде близки.

„След като имаме по-добро усещане за механичните свойства на материалите на Титан и процесите, които оформят пейзажите на Титан, ще можем да разгледаме древните повърхностни отлагания или форми на релефа на Титан и да дешифрираме улики за геоложкото и атмосферно минало на Титан“, каза той. Някъде на тази замръзнала повърхност или в тези отровни морета може дори да има форми на живот, които чакат да бъдат намерени.


Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.




Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори