Оказва се, че нашите представи за прекрасното може да се променят ей така, от раз – достатъчно е да се пусне през мозъка слаб ток! Къде точно може да се насочи този ток и какво се случва при това, описват в сп. Translational Psychiatry изследователи от Калифорнийския технологичен институт.
Методът, който са използвали авторите, е така да се каже доста известен за просветените и се нарича транскраниална стимулация на мозъка с постоянен ток. Същината му е в това, че през мозъка се пуска слаб ток със сила около 2 мА, което е 10 000 пъти по-малко от силата на тока в битовия ви домашен контакт. Негов източник е деветволтова батерийка, подаваща напрежението на катод и анод, поставени в две точки на главата.
Тази технология в последно време се изучава интензивно – известно е например, че с нейна помощ може да се лекува депресия и до известна степен да се върне подвижността на хора, преживели инсулт.
Но досега никой не се е опитвал в детайли да съпостави измененията в поведението с измененията в невронната активност, които се случват при транскраниална стимулация.
Този път Викрам Чиб и колегите му се замислили дали не може да стимулират доста дълбока зона – долната част от средния мозък, където се намират невронните структури на системата за подкрепа (центъра за удоволствия и други като него). Тази зона служи като нещо от рода на допаминов източник за мозъка, а тъй като много психоневрологични разстройства са свързани с нарушенията на допаминовия баланс, практическото значение на тези експерименти е напълно очевидно.
От друга страна, долната част на средния мозък е тясно свързана с две области от кората – вентромедиална (зад челото) и дорзолатерална (между полукълбата на мозъка). Ако активността например на дорзолатералната част спада, то веднага нараства активността на вентромедиалната и на долната част на средния мозък. Тоест, като се влияе върху средния мозък, може да се регулира дейността на висшите корови функции.
Разбрахте ли сега? Оказва се, че сме много лесни… Това в кръга на шегата, но да се върнем на изследването. То било проведено по доста любопитен начин. Група доброволци трябвало да оценяват привлекателността на лица от снимки и въпросното оценяване се провеждало преди и след транскраниална стимулация с ток. Та доброволците трябвало да кажат приятна външност ли има човекът на снимката, или не – задача проста на вид, но тя стимулира системата за подкрепа. Ако с това възникнат проблеми, ако отношението към чуждата външност се формулира трудно, ако чуждите емоции не се поддават на разшифроване, то в такива случаи се говори вече за невропсихични смущения.
Доброволците били разделени на няколко групи, сред които били използвани различни схеми на активация и деактивация на споменатите зони от кората и средния мозък. Сред тях имало и контролна група, където хората изпитвали електрически стимули в областта на допира на електродите и кожата, но нямало никакво въздействие в мозъка.
Според изследователите оценката на чуждата външност се променя само при тези, при които през системата за подкрепа в средния мозък едновременно се потиска дорзолатералната област и се стимулира вентромедиалната. Само тогава снимките започват да изглеждат по-привлекателни.
Сканирането на мозъка с функционална магнитно-резонансна томография показало, че след стимулацията връзките между средния мозък и вентромедиалната част ставала интензивна и колкото по-силна ставала, толкова по-съществено се променяла оценката на чуждата външност.
Тоест, грубо казано, възприятието на човека може да се коригира със слаб токов удар в мозъка. Необходимо е само да се знае къде да се насочи той.
Смисълът на резултатите е доста по-широк – тъй като всъщност учените са успели да докажат, че стимулацията работи дори върху дълбинните структури и че с нейна помощ може да се постигне комплексно регулиране на мозъка и да се влияе на висшите психо-физични функции.
За медицината това има огромно значение, тъй като хората с невропсихични проблеми сега се лекуват с обикновени лекарства. Препаратите безспорно може да са доста ефективни, но действат целенасочено – общо казано, върху целия мозък, излизайки извън пределите на областта, за която са предназначени. И ето че сега с транскраниална стимулация може да се създаде терапия, която да работи само с определена зона.
Освен това не бива да се забравя и за фундаменталната наука – с такива точни инструменти учените по-лесно ще изясняват детайлите на невронните маршрути в мозъка и взаимното им влияние един върху друг.
Източник: Калифорнийски технологичен институт
